19 Април 2019

АКАДЕМИЯ ЗА ФЕРМЕРИ – Джоел Уилиямс - част 2

 - Казвам се Джоел Уилиямс и съм независим лектор за здравето на почвата.

- Имахте един интересен пример за голф игрищата и проблемите им с едногодишните житни плевели.

  • Това е един типичен проблем за голф игрищата. Те предпочитат многогодишни треви,  които имат повече коренова система и отделят повече коренови ексодати,  като по този начин подхранват повече и микробите . Но предпочитат да имат и  гъби близо до тяхната коренова система и там се крие разликата между тях и едногодишните житни,   които заплевеляват тези полета.  В случая „пола ануа“  - този плевел заплевелява сериозно голф игрищата защото те са в доста неестествено състояние, доста са  торени, доста фунгициди се прилагат и има  много движение по тях.  Това е пречка за почвата и в точно такава среда този плевел се чувства прекрасно.  Ние  можем да приложим някои гъбични инокуланти и източници за храна за гъбите,  като по този начин да подпомогнем тяхното намножаване в почвата . Така  променяме баланса на гъби към бактерии впочвата и по този начин създаваме едни по-подходящи условия за многогодишните растения ,  те стават по-конкурентни и по-агресивни.  В същият момент сме създали среда,  която не е оптимална за едногодишните житни и те губят своята конкуернтност и жизненост.  Те  ще започната да отслабват,  пожълтяват и умрат. И така можем да се отървем от едногодишният плевел просто като променим баланса на микроорганизми в почвата.
  • Имаше въпрос от залата дали това се отнася за пшеницата, защото тя е едногодишно житно растение и това значи ли,  че тя има антагонизъм с микоризните гъби?
  • Няма точно определени граници и това каква среда предпочитат растенията, по-скоро е спектър и имаме и едногодишни растения,  които си сътрудничат с микоризните гъби,  някои даже  изграждат доста силно сътрудниество.  Въпреки,  че пшеницата е едногодишно растение и тя е по- гъболюбива от повечето плевелни едногодишни житни растения и можем да помогнем на тази култура,  като включим повече гъби в почвата. Но въпросът е важен,  защото ако имаме многогодишни житни на това поле то микоризната губа ще подпомага тях защото те отделят повече въглерод през корените си и в такъв случай може да се получи антагонизъм с микоризата.  но нямаме конкретни изследвания, това поле е много ново и има много още да учим и много въпроси,  на които да отговорим.
  • Говорихте за разликата между екзодатите на бактериите и гъбите, каква е тя?
  • Различните микроорганизми произвеждат различни отпадни продукти и микробиални метаболити в околната среда и те могат да извършват много различни функции. Ние  сме в самото начало на тяхното изследване.  Някои от тях могат да имат антигъбично действие,  други могат да стимулират растежа на растението други са директно храна за растението,  а други са въглеродни производни,  които могат да останат в почвата и да изграждат хумусното съдържание.

 Започваме да разбираме,  че начинът,  по който гъбите се хранят с органична материя и след като я поемат отделят своите отпадни продукти.  Тези  отпадни продукти при гъбите са по-сложни структурно и за това те са по-стабилни в почвата,  докато при бактериите, когато те се хранят с въглерод и те отделят различни отпадни продукти,  но те са доста по-прости и по този начин те са по-лесно разградими и по-лесно се приемат от други организми в хранителната мрежа на почвата. Гъбните продукти,  са по-сложни структорно и им трябва повече време да се разградят и затова те остават в почвата повече време. Това  помага за формирането на хумуса и обогатяването на почвата с въглерод,  тоест гъбите са много по-важни за формирането на хумус в почвата.

  • Споделихте и за големият ефект на кореновите екзодати за формиране на хумус в почвата, бихте ли ни разказали повече за това?
  • Едно ново проучване проследява разликата между гниещите корени и гниещата растителна маса над земята и как въглеродът се придвижва по хранителната мрежа на почвата и колко от него остава в стабилни форми в него /хумус/, като сравняваме това с кореновите ексодати.  Това  е много трудно изследване,  защото тези ексодати са много трудни за проследяване.  

Веднаш излезли от корена,  те са прекрасна храна за микроорганизмите и много бързо биват консумирани.  Те  са в почвата от половин час до няколко часа и се придвижват много малко от корена 1-2 мм и това е причината да са толкова трудни за изследване в сравнение с растителните остатъци,  било то корени или надземни растителни остатъци.  Но това беше обектът на това изследване и резултатът от него е ще кореновите ексодати. Те са много по важни за изграждането на въглерод в почвата /хумус/ в сравнение с растителните остатъци,  а голямата част от усилията,  които сме полагали,  за да създадем повече въглерод в почвата е бил насочен към управление на растителните отпадъци.

  Но това проучване показва,  че кореновите ексодати са от 2 до 13 пъти по- ефективни в това да бъдат метаболизирани от гъбите и бактериите в почвата и преобразувани в тези по-стабилни форми.  Отново ще кажа,  че тук  е важно количеството на гъби около корените на растенията и те поемат тези ексодати,  ще ги превърнат в тези по-стабилни форми на въглерод.  Това беше едно от няколко проучвания,  които ще се опитат да разяснят тези процеси и това е много вълнуващо,  защото това значи , че можем да натрупваме въглерод в почвата в същото време в което отглеждаме основните си култури или поне да го правим по-ефективно и така имаме ситуация,  в която всички печелят - когато гъбите помагат за развитието на културата и в същото време обогатяват почвата с въглерод благодарение на фотосинтезата и кореновите ексодати,  които растението вкарва в почвата.  

Очакваме още открития в тази област,  за да можем да открием нови начини да се грижим за растенията и тяхното разнообразие,  което да подпомага този процес и така да подобрим натрупването на въглерод в почвата.

  • Това показва ли, че покривните култури са много важен елемент в подобряването на почвата?
  • Точно така, особено когато говорим за разнообразни покривни култури /смесица от няколко вида едновременно/ , тогава имаме разнообразие от коренови ексодати и разнообразието в тези взаимодействия.  Изглежда че те са изключително важна част от общата картина.
  • Говорихте и за факторите, които вредят на гъбите в почвата, кои са грешките,  които допускаме,  когато отглеждаме културите си?
  • Голямата грешка е обработването на почвата, когато я орем или правим други дълбоки обработки. Това е особено тежко за гъбите,  защото те се развиват като дълги нишки наречени хифи и те биват скъсани и разбити когато правим обработки на почвата.  Така че това е може би основният проблем.

 Но има и други неща,  които правим в земеделието които също пречат на развитието на почвата. Например фунгицидите , които вредят на гъбите и прекалената употреба на водоразтворими торове. Внасянето на малко от тях  е добре,  но внасянето на прекалено много на един път е проблем,  защото гъбите не обичат солена среда и така им пречи да се развиват добре.  С  тези мероприятия правим така,  че почвите са по-доминирани от бактерии и това създава условията за развитие на растения,  които се развиват добре в такава почва – това са плевелните по-устойчиви растения.  Много от нещата,  които правим,  спомагат за проблемите които имаме с плевелите и правят културните ни растения зависими от  постоянно предлагане на торове,  защото почвата не може да стане достатъчно здрава,  за да успява да разтваря минералите в почвата в усвоима форма за растенията.

  • Кои са първите крачки, които трябва да предприемат земеделците?
  • Има две стратегии, които могат да приложат,  за да започнат този процес.  Първо да намалят основното торене и първата стратегия е „интегрирано управление на хранителните вещества“.  Това е да се комбинират синтетичните торове с въглеродна основа.

 Когато смесим хранителни в-ва и въглерод заедно и когато те се свържат,  те са стабилизирани и така хранителните в-ва се държат по друг начин.  Те не са толкова водоразтворими не се изпаряват лесно,  не се отмиват лесно защото са свързани с въглерод.  Това е първият метод  - комбинирайте с въглерод винаги,  когато прилагате торове или източници на микроелементи.  Когато правим това,  подобряваме ефективността на тези хранителни в-ва,  защото ги стабилизираме и ги държим в кореновата зона.  Така  пречим да се отмият.  Другият  елемент тук е фермерите да се опитват да внасят част от торенето листно, тук те могат да бъдат доста прецизни и да използват малки дози хранителни в-ва и да ги доставят листно където те са директно абсорбирани от растението,  така не се прилагат в почвата  и  не нарушават нейният баланс.  По този начин  почвата е по-активна,  а в същият момент сме доставили тези хранителни в-ва на растението.

  • Споменахте, че когато правим листно подхранване,  ние индиректно стимулираме микробиологията в почвата и така чрез това активиране на биологията растението получава повече хранителни в-ва отколкото от самото листно подхранване.
  • Да, точно така. Какво става? Тези хранителни вещества активират фотосинтезата и когато тя се активира растението започва да отделя и почвени ексодати и когато това стане,  това храни микробиологията в почвата.  Те  се активират и започват да освобождават хранитени вещества от минералите.  Това,  което искам да кажа е,  че тези хранителни елементи които микробиологията в почвата започват да циркулират,  са много повече от това малко количество,  което сме внесли листно.

Така че ефекта,  който виждаме след третиране,  до голяма степен се дължи на това,  което сме предизвикали като ефект  в  микробиологията в почвата.

  • Говорихте за електропроводимостта на работният разствор, как го измерваме?
  • Измерва се лесно със специален уред, не е нещо скъпо или високотехнологично.
  • И каква е целта на това, какво искаме да видим?
  • Целта е показанията да са межди 1,5 до 3.
  • Казахте, че понякога когато видим следи от изгаряне с течен азот,  това може да се дължи на дефицит на никел от растението.
  • Уреята, приложена листно, може да е много ефективно торене за растението,  но предполагам,  че замеделците са виждали , че когато третират с нея,  виждат изгаряне на листата.  Една от причините не е че уреята е прекалено силна или прекалено концентрирана,  ами защото растението не е имало достатъчно от един минерал – никел.  Никелът е част от един ензим в растението наречен уреаза и това,  което той прави,  е да разгражда уреята и да помага на растението да я усвои и използва,  за да прави аминикиселини и протеини и така без никел растението не може да обработва уреята в протеини. Установили см,  че когато се пръска,  при дефицит на никел урея  може да се натрупа и да стане токсична за растението и разбирасе тя е причината за изгарянето.  Но самата причина да се натрупа толкова че да причини изгаряне е,  защото растението няма достатъчно никел,  за да я обработи.
  • Какви са вашите препоръки за дозите на приложение за урея?
  • Доста съм чел по въпроса и много източници цитират 400- 500 мл/дка 1 кг може да е ефективен,  2 кг може да са ефективни.  Имаме изследвания,  които показват добри резултати и с 8 кг на декар но въпреки че това е теоритично възможно аз мисля че това,  към което трябва да се стремим,  е не да намерим максималната,  а минималната доза.  Искаме да имаме добър ефект с максиално ниска доза при житни например. Има много доказателства,  които показват,  че 400-500 милиграма на  дка е ефективна доза.  Но тези проучвания не са включвали никел.  Обаче ако  това растение има недостиг на никел,  са щели да получат още по-добри резултати,  ако са го добавили в това приложение.

 

Оценете
(0 гласа)
Последно променена в Сряда, 16 Януари 2019 14:21

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand