24 Юли 2019

Като част от програмата на Международния конгрес, група журналисти посетихме селекционния център MPZ на остров Поел, Северна Германия. Това е една от селекционните станции на Рапул, разположена на площ от 1300 дка, 23 процента от която са оранжерии. Бяхме посрещнати от г-н Дитмар Брауер , който ни разказа, че това е бившата семейна ферма с история повече от 400 години. В началото на миналия век тук са започнали да правят селекция и това е продължило и след като областта попада в Източния блок. Тогава неговият дядо остава тук като директор на института, който продължава селекционната дейност. След обединението на Германия фамилията я откупува и до ден днешен се занимава със селекция на полски култури. В научно-изследователските лаборатории се използват най-модерни методи на селекция чрез изследване на генетични маркери. Бяха ни показани оранжериите, където се изследват различни растения за ценни характеристики, които се предават на хибридите рапица. Видяхме методите, чрез които селектират устойчивостите на икономически важните болести по културата. В отделна лаборатория се сравнява ефективността на различни обеззаразители и биостимулатори. На опитните полета се изпитват стабилните линии, получени в лабораториите и оранжериите. Всички партиди със семена минават през стриктен процес за проверка на тяхната кълняемост и чистота на хибрида. Заготовката на всички торби със семена се извършва само в Германия, което е гаранция за безупречно качество. Някои от апаратурите, които видяхме в лабораториите, са специално разработени за компанията от немски университет. Всичко в този център говори за селекция, която се извършва на световно ниво с всички предимства на последните научни постижения. Селекция, която е гаранция за високо качество и е спечелила доверието на професионалистите в земеделието!

Ето какво споделиха домакините  при  посещението ни в селекционния център MPZ:

 В тази оранжения извеждаме експерименти за резистентност към склеротиния.  Това е често срещана болест  по културите в Европа и то не само в рапица. Тя не е проблем всяка година,  но когато се появи,  може да има опустошителен ефект върху растенията.  Ние имаме голям стимул да намерим резистентност към нея и да предложим на фермерите високодобивни хибриди с вградена толерантност на тази болест.  Но засега е трудно  да се селектира тази характеристика.  Склеротинията  е много трудна за контрол болест. Тя е некротираща гъба,  но не е много придирчива към своя гостоприемник , тоест може да нападне много видове растения и чрез унищожаването им  тя завършва своя цикъл на развитие,  като накрая произвежда склероции.

    Ние сме намерили определени толерантности към нея в семейство кръстоцветни и ги интродуцираме в рапицата. От  доста време проучваме и молекулярните принципи и  сме произвели растителен материал,  който трансферира резистентността от близки видове кръстоцветни към рапицата.  Това,  което виждаме тук,  са растенията,  които са били кръстосани между тези видове и трябва да се кръстосат с елитен материал,  за да да предадем тази устойчивост на следващото поколение.

 Преди да ги предадем на селекционерите,  трябва да получим адаптирана линия и да сме сигурни в ефикасността на резистентността,  която е по-скоро толерантност,  в случая със склеротинията.  До момента няма открита  пълна резистентност  за тази болест,  или поне не в семейство кръстоцветни.

  • Колко време отнема да се селектира хибрид с такива характеристики?

 

  • За да получим адаптирани линии, които носят тази толерантност,  отнема 10 години,  а ако тази характеристика идва от по-далечен вид от рапицата,  трябва да добавим още 5 до 8 години,  за да вкараме тази характеристика в рапичните растения. Това означава,  че трябва да сканираме много разнообразни видове и ние правим това в тези оранжерии,  защото не можем да разчитаме на естествено заразяване всяка година.  А и посевният материал е ограничен и когато изследваме няколкостотин линии,  може да открием отделни растения,  които са по-малко заразени или дори резистентни.  В случая със склеротинията това е по-скоро толерантност,  която вече сме идентифицирали и сега я вкарваме в рапичните растения.

В близките години едва ли  ще имаме пълна резистентност,  но ще дадем определена толерантност на растенията,  което ще позволи на фермерите да имат повече гъвкавост на полето.  Защото сега трябва да оцелим правилния момент,  когато склеротинята напада растенията на полетата и тогава сме ефикасни при третирането с фунгицид.  Но ако имаме толерантност,  тогава този прозорец от време,  когато трябва да се приложи фунгицид,  се увеличава.  От друга страна,  склеротинията се появява след цъфтеж,  тоест много късно в развитието на растението и има надежда,  че ако инфекцията идва късно,  може да не повлияе на добива при  един толерантен хибрид.

  • Далече ли е представянето на тези хибриди на пазара, или може да ги очакваме през идните години?
  • Регистрацията на хибриди в Германия отнема 3 години, така че когато имаме готов хибрид,  ние го представяме за одобрение в независими  опити в продължение на  още  3 години.  След като се одобри,  трябват още 2 години,  за да се произведат семената за пазара. Тоест ако сега сме готови с хибрида,  той ще е на пазара след 6 години.  Но  ако още сме  процеса на селекция на даден хибрид, той  ще се появи на пазара  след 8 години, като и това е много трудно да се предвиди.  Зависи дали ще  намерим молекулярни маркери,  които да ускорят процеса на селекция,  или  ще разчитаме само на финотипните методи на селекция,  които използваме в тези оранжерии.

Текст и снимки Аспарух Йончев.

Петнадесетият международен конгрес за рапица се състоя между 16-19 юни т.г. в Берлин. Веднаж на четири години водещи учени от цял свят споделят информация и открития, резултат на последните проучвания за рапицата. Един от основните спонсори на този авторитетен форум беше експертът в рапицата - РАПУЛ с управител г-н Дитмар Брауер. На конгреса бяха изнесени близо 600 презентации във всички аспекти на отглеждането, селекцията и маркетинга на рапицата. Участниците разискваха изключително широк диапазон от теми като бъдещите пазари на рапицата, генетичните и други техники за подобряване на селекцията, дистанционното прогнозиране на добивите и други методи за дигитализация на производството, използването на рапицата за храна на животните, проблемите с контрола на болестите и вредителите по културата, храненето на растенията, справянето с абиотичния стрес, потенциала на рапицата като протеин за хората. Г-н Дитмар Брауер представи силните традиции в селекцията на рапицата в Германия. РАПУЛ е обединение от 1974 г. на три германски селекционни къщи с опит от 120 години. Днес компанията е лидер в селекцията на рапица, като притежава най-голямата изпитвателна мрежа в Европа и предлага високодобивни хибриди на фермери от цял свят. Приоритети в селекционната научно-изследователска работа на Рапул са създаването на хибриди, устойчиви на абиотичен стрес като студ и суша, високодобивни, с потенциал най-пълноценно да усвояват хранителните елементи от почвата, с резистентност към болестите фома, плазмофхора, склеротиния, вертицилиум, както и разработването на клиърфийлд хибриди. Рапул предлага хибриди с висока качество на маслото за консумация от хора, за фуражи и за биогорива. Разполага с модерни биотехнологични методи за селекция в своите 13 селекционни станции и 180 локации за изпитване с над 200 000 опитни парцелки, разположени на 3000 дка. Това е най-голямата мрежа за селекция на рапица в Европа. Изключително голям е приносът на Рапул във внедряването на новите технологии в рапица. Редица иновации са видяни от фермерите за първи път в хибридите на компанията, като първите хибриди от селекцията MSL - 1995 г., първият Клиърфийлд хибрид в Европа - 2010 г. , първия хибрид, резистентен на фома и много други. Постигнат е постоянен ръст в добивите за повече 100 одобрени и препоръчвани хибрида пролетна и зимна маслодайна рапица.

Пазарът на рапицата е изключително важна тема, която беше експертно обсъдена по време на конгреса. На пресконференция за журналисти, д-р Ерике Хупе - Член на Борда на директорите в ДСВ отговори на нашите въпроси за факторите и  тенденциите в  него.

  • Как бихте коментирали пазара на рапицата?
    - Последната година беше много тежка, особено в ЕС.  В Германия  и Франция беше изключително сухо през лятото и засетите площи със зимна маслодайна рапица намаляха, но мисля,  че имаме добри условия за тазгодишната есенна сеитба и   очакваме увеличение на площите.

 Германия ще засее с рапица  повече от милион хектара,  очакваме увеличение и във Франция.  Ако времето е благоприятно,  предвиждаме ръст и в Украйна.  Както  дискутирахме днес,  поради сложните търговски взаимоотношения между  Северна Америка и Китай,  очакваме позитивен ефект върху цената. Прогнозираме  в близко бъдеще да  се преначертае картата на търговските пътища, като те се  засилят между Китай и Европа, Китай и Русия и Китай и Украйна.  Това  ще помогне да се  стабилизира и дори увеличи цената и говори за  една позитивна тенденция в Европа.

  • Смятате ли, че само Русия ще може да компенсира количествата рапица, които Китай трябва да си набави,  заради загубата на пазара с Канада?
  • Не мисля, в момента виждаме увеличение на площите и в Украйна, а имаме по-силно търсене и  в ЕС.  Не смятам,  че Русия ще може да предостави тези количества , които Китай  губи от  търговията с Канада и Щатите.
  • По време на презентацията си представихте още няколко ползи от рапицата като повишаване на биоразнообразието и нейните плюсове за здравето на хората.
  • Ако погледнем на културата като хранителен продукт, то рапичното масло е от по-здравословните, особено сравнено с палмовото и е на едно ниво със зехтина.  От тази гледна точка,  то е един много добър избор на здравословно масло.  Основният двигател на  глобалния пазар за масла и мазнини  е увеличващата се средна класа. В случай, че тенденциите,  които наблюдаваме през последните 50 години продължат през следващите 50,  то ние ще имаме значително увеличение на търсенето на масла и мазнини, които ще бъдат посрещнати от рапичното масло.
  • Какви са Вашите очаквания за добивите през тази стопанска година ?
  • Аз мога да говоря за Германия,  защото добре познавам този пазар.  Миналата година средните добиви бяха малко под 3 тона  от хектар,   но се надяваме на увеличение през тази година. В един момент бяхме достигнали средни добиви между 4 до 5 тона на хектар, затова смятаме,  че ако условията са благоприятни, сега можем да очакваме по-добри добиви.
  • Защо се получи такова намаление на добивите?

 

  • Дължи се на много причини.  Климатичните условия не бяха оптимални,  друг фактор бяха и ограниченията за пестицидите,  които можем да използваме.  Ако погледнем пазара на ЕС,  където използването на неоникотиноиди е в общи линии забранено, това прави рапицата по-трудна за отглеждане  и фермерите трябва да се адаптират.  Ние  като селекционери също трябва да се адаптираме към новата ситуация и да предоставим хибриди,  които да отговарят на новите нужди за справяне с трудните за контрол неприятели.
  • Видяхме в презентацията Ви сравнение между  цената на пшеницата и на  рапицата,  защо това има значение?

 

  • През последните няколко години в Германия един от факторите, които определят дали фермерът ще отглежда пшеница или рапица,  е съотношението между  цените  на двете култури. По-изгодно е да се гледа рапица,  когато цената е в съотношение 2 към 1  в полза на рапицата. Така е  сега и тази цена на рапицата се вдига заради повишеното търсене в Европа.  Това ще направи рапицата по-атрактивна за отглеждане от фермерите.

Текст и снимки Аспарух Йончев.

 

Поредна година известната русенска фирма „Сафари“ ЕООД с управител Пламен Генчев жъне високи добиви от рапица на Рапул. Хибридът е Дариот от новата генетика - високодобивен, с двойностепенна защита от Фома, изключително подходящ за екстремните условия за отглеждане на културата в последно време. Звезда в обновеното портфолио на Рапул България, този хибрид заслужава специално внимание. Близо 400 кг зърно от декар – за тази трудна година жътвата в русенското село Борисово е показател за адаптивност и висок потенциал за добив - качества, присъщи на селекцията на Рапул.

Интервю с Пламен Генчев и Елисавета Йорданова.

Опитното поле на Рапул България в землището на гр. Раковски, с домакин земеделски производител Людмил Работов , показа на участниците в Открития ден на 23-ти май едни от най-висококобивните хибриди рапица - добре познатия Едимакс CL и новата генетика – Феникс CL от Клиърфийлд технологията. Тези ниви се очаква да дадат по 400 и повече кг от декар на жътва, въпреки стресовите условия тази стопанска година. Мощен хабитус на растенията с много разклонения, устойчивости на фома и на разпукване на шушулките – това са безспорните им предимства. И тази година стопаните, които ги избраха, не са сбъркали. Интервю с Николай Чирлов - Търговски Представител на Рапул България.

Внушителното демо поле на Рапул България в землището на с. Овча могила, общ. Свищов, събра в края на май фермери от региона с интерес към иновативната, високодобивна селеция в зимната маслодайна рапица. Не е изненада за никого, че хибридите, които са представени тук, се отличават с отличен хабитус. Това са мощни, силни растения, които са издължали на екстремните климатични условия през есента и през тази суха пролет. Пълното портфолио на Рапул в този сегмент заслужава специално внимание, а хибридите, които се отличават, са конвенционалните Далтон и Дариот, както и новият хибриди от Клиърфийлд технологията – Феникс СL. Селекцията на Рапул е висок потенциал за добив, доказан през годините, с отличен финосанитарен профил, сухо- и студоустойчива и затова е предпочитана от много земеделци.

Страница 1 от 7

Amalgerol Essence banner

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand