ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Фенофаза: „масово братене‘‘– „начало на вретенене” Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici, Septoria nodorum/ Кафява листна ръжда /Puccinia recondite/
Обикновена полевка /Microtus arvalis/ При извършените през месеците януари – март обследвания на посевите със зърнено-житни култури е установено, че неприятелят е презимувал успешно. Вредна дейност на неприятеля и плътност над ПИВ е установена в област Пловдив (1-2 активни колонии/дка) и в област Шумен (1-3 активни колонии/дка). В областите: Добрич и Сливен плътността е под ПИВ. Обикновената полевка е разпространена повсеместно у нас. Обитава люцерни, ливади, ниви, градини и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора. Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Пролетният размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Високата размножителна способност на вида често води до масово намножаване. Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки. - Есенници - 1 брой активни колонии/дка; - Люцерна – 2 броя активни колонии/дка; Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.
Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ В област Сливен е констатирана по-висока степен на нападение. Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като ларва. При по-топли зими ларвите не прекъсват храненето си и нанасят големи повреди на есенните житни култури. Ларвите се хранят на хармани в житните посеви, като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Основно средство за контрол с неприятеля е спазването на сеитбообръщение, обработките на почвата и контрол на житните плевели. При установяване на плътност над ПИВ да се третира с контактни инсектициди, с по-дълго последействие. Праг на икономическа вредност през пролетта: - във фенофаза „братене“ - 5 броя ларви на кв.м. или 5 бр. повредени растения/кв.м;
Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Брашнестата мана е повсеместно разпространена в страната и се появява почти всяка година. Развива се през целия вегетационен период и напада всички зелени органи. Започва от долните листа на младите растения и постепенно обхваща горните етажи. При подходящи условия може да засегне и класовете. По повърхността се наблюдават сивобелезникави брашнести налепи. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. Оптималните условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при гъсти посеви в усилен вегетативен растеж (особено след обилно азотно торене), висока влажност и температура на въздуха между 18°-22°С. През месец април се очаква повишаване на степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите. Прилагането на фунгициди е необходимо, когато нападението от брашнеста мана достигане праг на икономическа вредност: - 10 % нападната листна маса, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ на житните култури
Септориози по житните /Septoria tritici, Septoria nodorum/ В България най-разпространените септориози по пшеницата са два вида: Septoria tritici и Septoria nodorum.
Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата /Septoria tritici/ се открива още през есента по най-долните листа. Отначало петната са дребни, сиво-зелени и бързо нарастват. По-късно стават бледожълти до бледокафяви, ограничени от жълт разливащ се венец. Когато петната са много, те се сливат и причиняват прегаряне на листата. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии.
Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата /Septoria nodorum/ се проявява по зелените части на растенията (листа, възли и особено по горната част на плевите и осилите при израсналите растения), като образуват кафяви петна с пожълтели тъкани около тях. Сливането на петната води до създаването на неправилни участъци с хлоротичен венец, причиняващи пригори. Тези пригори в края на вегетацията се покриват с пикнидии. Праг на икономическа вредност: - 5 % нападната листна маса, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ на житните култури.
Ръжди: Кафява лист на ръжда /Puccinia recondita/, Жълт а ръжда /Puccinia striiformis/ През месец март в крайморската част на област Добрич се наблюдава нападение от около 2-5%. Патогенът зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и самосевките. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Уредоспорите на гъбата са ръждивокафяви и неравномерно разпръснати по цялата листна повърхност. За ограничаване високата вреда от ръждите е препоръчително да се предприемат мерки основно от предпазен характер, целящи създаването на благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им: Сеитба в оптимални срокове; Балансирано минерално торене, като не се допуска едностранчиво азотно торене; Да не се допуска монокултурно отглеждане на пшеница; Унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на уредостадия (устойчив на ниски температури) от старите към новите посеви; Към химическо третиране се пристъпва при ПИВ: - за кафява листна ръжда - 5 % нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; - за жълта ръжда - 5 % нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури;