ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Фенофаза: „масово братене‘‘– „начало на вретенене” Основни вредители за периода:  Обикновена полевка /Microtus arvalis/  Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/  Брашнеста мана /Erysiphe graminis/  Септориози /Septoria tritici, Septoria nodorum/  Кафява листна ръжда /Puccinia recondite/

Обикновена полевка /Microtus arvalis/ При извършените през месеците януари – март обследвания на посевите със зърнено-житни култури е установено, че неприятелят е презимувал успешно. Вредна дейност на неприятеля и плътност над ПИВ е установена в област Пловдив (1-2 активни колонии/дка) и в област Шумен (1-3 активни колонии/дка). В областите: Добрич и Сливен плътността е под ПИВ. Обикновената полевка е разпространена повсеместно у нас. Обитава люцерни, ливади, ниви, градини и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора. Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Пролетният размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Високата размножителна способност на вида често води до масово намножаване. Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки. - Есенници - 1 брой активни колонии/дка; - Люцерна – 2 броя активни колонии/дка; Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ В област Сливен е констатирана по-висока степен на нападение. Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като ларва. При по-топли зими ларвите не прекъсват храненето си и нанасят големи повреди на есенните житни култури. Ларвите се хранят на хармани в житните посеви, като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Основно средство за контрол с неприятеля е спазването на сеитбообръщение, обработките на почвата и контрол на житните плевели. При установяване на плътност над ПИВ да се третира с контактни инсектициди, с по-дълго последействие. Праг на икономическа вредност през пролетта: - във фенофаза „братене“ - 5 броя ларви на кв.м. или 5 бр. повредени растения/кв.м;

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Брашнестата мана е повсеместно разпространена в страната и се появява почти всяка година. Развива се през целия вегетационен период и напада всички зелени органи. Започва от долните листа на младите растения и постепенно обхваща горните етажи. При подходящи условия може да засегне и класовете. По повърхността се наблюдават сивобелезникави брашнести налепи. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. Оптималните условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при гъсти посеви в усилен вегетативен растеж (особено след обилно азотно торене), висока влажност и температура на въздуха между 18°-22°С. През месец април се очаква повишаване на степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите. Прилагането на фунгициди е необходимо, когато нападението от брашнеста мана достигане праг на икономическа вредност: - 10 % нападната листна маса, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ на житните култури

Септориози по житните /Septoria tritici, Septoria nodorum/ В България най-разпространените септориози по пшеницата са два вида: Septoria tritici и Septoria nodorum.

 Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата /Septoria tritici/ се открива още през есента по най-долните листа. Отначало петната са дребни, сиво-зелени и бързо нарастват. По-късно стават бледожълти до бледокафяви, ограничени от жълт разливащ се венец. Когато петната са много, те се сливат и причиняват прегаряне на листата. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии.

 Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата /Septoria nodorum/ се проявява по зелените части на растенията (листа, възли и особено по горната част на плевите и осилите при израсналите растения), като образуват кафяви петна с пожълтели тъкани около тях. Сливането на петната води до създаването на неправилни участъци с хлоротичен венец, причиняващи пригори. Тези пригори в края на вегетацията се покриват с пикнидии. Праг на икономическа вредност: - 5 % нападната листна маса, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ на житните култури.

Ръжди: Кафява лист на ръжда /Puccinia recondita/, Жълт а ръжда /Puccinia striiformis/ През месец март в крайморската част на област Добрич се наблюдава нападение от около 2-5%. Патогенът зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и самосевките. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Уредоспорите на гъбата са ръждивокафяви и неравномерно разпръснати по цялата листна повърхност. За ограничаване високата вреда от ръждите е препоръчително да се предприемат мерки основно от предпазен характер, целящи създаването на благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им:  Сеитба в оптимални срокове;  Балансирано минерално торене, като не се допуска едностранчиво азотно торене;  Да не се допуска монокултурно отглеждане на пшеница;  Унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на уредостадия (устойчив на ниски температури) от старите към новите посеви; Към химическо третиране се пристъпва при ПИВ: - за кафява листна ръжда - 5 % нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; - за жълта ръжда - 5 % нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури;

 Картофените насаждения в землището на с. Черньово, общ. Ихтиман, обработвани от фирма "Фермер 2005" ООД, с агроном Петър Шакалов, вече трета година са опазени от плевели с почвения хербицид на Белхим Кроп Протекшън - Проман. След като снимахме през пролетта приложението на хербицида, сега на място се убеждаваме колко добре работи продуктът - посевът е чист от плевели и се развива отлично. В края на редовете могат да се видят плевелите, които щяха да се намножат в насаждението, ако не беше запечатката с Проман. Не случайно Петър Шакалов и Яна Стойкова от Белхим КропПротекшън очакват добър добив. Майстори в отглеждането на картофи –това ще каже всеки , който види това поле, готово да потъне в цвят и да се отблагодари за грижите на своите стопани.

Промяната е неизбежна – казват радетелите за устойчиво земеделие! Всичко започва и завършва с почвеното плодородие – не се ли погрижим за него, не ни очаква нищо добро в близък и в дългосрочен план . Но – да не бъдем песимисти. И у нас вече в немалко стопанства се мисли за опазването и увеличаването на природните ресурси –това показа големият открит ден, организиран от Георги Мантарлиев, основател на Академия за фермери. По традиция срещата на топ земеделците е в землището на с. Вързулица, при известния зърнопроизводител Иван Събев. И тази година нивите на иновативния фермер са пример за ползата от приложението на новите идеи в земеделието – революционни идеи, които обръщат представите ни за традиционните земеделски практики. Преди 6 години Иван Събев започва да прилага пълната технология - без оран, с повърхностни обработки на 2-3 см, които щадят почвата, с директни сеитби, покривни култури, с приложение на биологичните продукти на „Биоенерджи“ и „Пенерджетик“. Днес фермерът е убеден – тези нови практики са бъдещето на земеделския бизнес. Много е говорено на тази тема в Академия за фермери. Друго е обаче да видиш на полето резултата от новите технологии. В прекрасните посеви на Иван Събев от пшеница и ечемик гостите на открития ден се убедиха – няма връщане назад, пътят оттук нататък е неделим от грижата за земята, която земеделецът ще остави на следващите поколения. Труден се очерта и този стопански сезон – суха есен, студена пролет, наводнения, градушки - природни катаклизми, пред които изглеждаме безсилни. Така ли е обаче? Можехме ли в някои отношения и сами да си помогнем? Георги Мантарлиев има мнение , което записахме наскоро.

За трети път – Байер Агро Арена в с. Бяло поле, общ. Димитровград. На 28-ми май тук отново се събраха иновативни земеделци от Южна България, самите те – с богат опит в приложението на продуктите на компанията в основните полски култури. До какви изводи стигат агрономите по отношение на технологичните схеми на доказания експерт в царевицата? Опитните парцели са много красноречиви. Нека ги разгледаме.