Света София – или църква на Светата Премъдрост Божия! В сърцето на мегаполиса огромни тълпи от туристи и поклонници вървят към нея през целия ден. Това е православната църква, замислена да засенчва всичко, построено в древния свят от човека. И успява. Наречена така не на името на римската великамъченица София, а на Божествената страна на Исус Христос, тази църква, в продължение на 1000 години е била най-голямата, с огромно влияние в християнския свят.

Първата църква с това име, построена през 360-та година, е опожарена по време на бунтовете в Константинопол през 404-та година. Втората църква е разрушена по време на потушеното от Юстиниян Първи въстание през 532-ра година.

Веднага след това започва строежът на новата величествена църква, за главни архитекти са избрани Изидор от Милет и Антимий от Трал. Императорът им поставя амбициозната задача – да се създаде най-големият и велик храм в историята. За целта не са пестени средства и църквата е завършена в рекорден срок от 5 години. Цялата вътрешност на храма била украсена със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от езически храмове в Мала Азия. Стените били покрити със стенописи и златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията и живота на Исус Христос , Света Богородица, а също и с ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите били обковани със злато. 6000 полюлея и свещници осветявали огромното вътрешно пространство.

При освещаването на църквата на 27-ми декември 537-ма година, според преданието Юстиниян Велики изрича думите: „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид храма на Соломон в Ерусалим. При нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, отнесени са голяма част от златните мозайки. След падането на Константинопол през 1453 г. Света София е превърната в джамия. Построени са 4 минарета в ъглите й, а през 16-ти век османският архитект Синан досторява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрг обявява сградата за музей.

„Златен купол виси от небесата“ – пише за храма античният лепописец Прокопий в 561 г.

Тази сграда е смайвала хората векове наред, поразява и днес с размерите и великолепието си. Общата й дължина е 120 м, централният кораб е дълъг 76 м, куполът е с диаметър 31 м и височина от пода 56 м. Над входните врати са запазени образите на основателя на новата столица на Римската империя - Равноапостол Свети Константин Велики, изобразен с макет на града, главният ктитор – император Юстиниян Първи, сияе образът на Света Богородица с Младенеца.

От тези врати е влизал в храма имепраторът с империатрицата. Тук те събличали своите царски наметала и с прости дрехи смирено влизали в храма като останалите вярващи. В центъра на този камък, донесен от Голгота, заставал императорът. На няколко стенописа го виждаме с торбичка пръст в ръка. Тя се давала на всеки император при коронясването му, за да не забравя, че е човек като всички други. Недопустимо било един император да пропусне три неделни литургии в този храм. Направи ли го, народът вече знаел, че трябва да си избере нов владетел. Света София – църквата на Божията Премъдрост стояла над всичко - над двореца, над властта на императора, над всекидневната суета на живота наоколо. За нея Свети Йоан Златоуст казва: „Църквата е място на ангелите, Архангелите, царство Божие, самото небе. Ако някой отвори пред тебе небето и те въведе в него, то сигурен съм, че няма да говориш, дори и да видиш баща си и брат си. По същия начин и в храма не бива да говориш, защото тук е небето...“

Репортаж на Татяна Николчева, сниман през 2017 г.