Охридското езеро – снимахме го привечер, гледано от пристана на Охрид, от Самуиловата крепост и от изворите на Свети Наум. Езерото е прекрасно винаги и като нас навярно са му се любували хората от най-дълбока древност. Това е езеро на 2-3 милиона години. Същестуввало много преди сегашните езера и реки в света. Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската зона. По дълбочина е на седмо място в Европа. Максималната му дължина е 30 км, а широчината му е 14,5 километра. Най-голямата му дълбочина е близо 300 м, крайбрежната му линия е дълга 88 км. В него се вливат 40 реки и потоци, а изтича само река Черни Дрин. Охридското езеро не замръзва, защото температурата на водата рядко пада под 4 градуса. Две трети от него са на територията на Република Северна Македония, една трета – в Албания. Още от 19-ти век се е смятало, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подводен път в Охридското езеро. Днес е установено, че 46 % от Охридското езеро идват от Преспанското. Ето ги невероятните извори на Свети Наум, които бълбукат от дъното на този залив - 8 куб. метра в секунда или 25 % от водите на езерото – това е дебитът на кристално чистите води на Свети Наум. И все пак – какво щеше да е езерото без църквите и манастирите около него? Ето още едно свято място за християните – манастирът с църквата Свети Наум. Тя е построена върху основите на старата църква, издигната тук през 900-та година от Свети Наум Чудотворец. Ето какво разказва летописецът: „През 893-та година Свети Климент е поставен за епископ Дрембички по молба на цар Симеон, сина на Борис, който приема монашески чин. Тогава същият цар отпусна Свети Наум да бъде учител вместо Свети Климент в Охрид и той продължаваше да върши своите подвизи като запази девство до кончината си. Преподобният Наум построи обител, в който създаде храм Свети Архангели при устието на Бялото езеро с богатството и по нареждане на благоверния български цар Борис Михаил и неговия син. След като прекара в учителство 7 години, Преподобният отиде в своя манастир и поживя още 10 години“. На стена в манастира е изобразена сцена от преданието за едно от чудесата на Свети Наум. Орач на манастира работел на нивата, когато дошла мечка и изяла единия вол. Тичешком мъжът отишъл в манастира при Свети Наум и се оплакал, че не може да завърши работата си, защото е останал само с един вол. „Върни се на нивата, там ще намериш вол, впрегнат в ярема“ – отговорил му светецът. Орачът отишъл на нивата и що да види – мечката била впрегната с другия вол и послушно изорала нивата с него. Нямат край чудесата, станали с вярващите на гроба на Свети Наум, който се намира в църквата. Няма край и потокът от хора, които идват тук, защото светостта на това място е магнит за душите... А Бялото езеро и изворите все така ще приласкават хора отблизо и далеч - да дойдат и да потопят очи в най-чистите води. Автор Таня Николчева