08 Февруари 2025
Admin1

Admin1

От днес, 21 април, до 30 юни 2021 г. ще се приемат документи за предоставяне на краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2021 г. Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпусна 12 млн. лв. за краткосрочни кредити. От тях 3 млн. лв. се разпределят в помощ на оранжерийното производство.
Заемите ще се предоставят при лихва в размер на 1.5 % и следва да бъдат погасени до 30 юни 2022 г.
На подпомагане подлежат земеделски стопани, които имат подадено и приключено заявление по схеми за обвързано подпомагане за плодове и за зеленчуци (полски и/или оранжерийни), реколта 2021 г. Градинарите и овощарите трябва да са подавали поне 3 г. назад заявяване за обвързано подпомагане за плодове и/или за зеленчуци (за Кампания 2018, за Кампания 2019 и за Кампания 2020 г.).
Кредитите се обезпечават чрез учредяване на особен залог на бъдещо вземане по схеми за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за 2021 г.
На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ са публикувани указанията по схемата за кредитиране.
Държавен фонд „Земеделие“ преведе 10 608 532 лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. на 2 298 земеделски стопани за Кампания 2020.
Плащане получиха кандидати с поети ангажименти по следните направления „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, „Контрол на почвената ерозия“, „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
С това плащане, изплатената сума по мярка 10 за Кампания 2020 е 35 287 978 лв.
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.
Над 68 млн. лв. ще бъдат осигурени по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за следващите две години. Средствата ще се използват през преходния период 2021 – 2022 г. Те ще бъдат насочени за подготвителни дейности и към изпълняващите се стратегии на 64-те местни инициативни групи в страната.
С промените се предвижда осигуряване на финансов ресурс за подготовка на стратегии за ВОМР за следващия програмен период, както и увеличаване на бюджета на всяка от изпълняващите се стратегия с над 900 хил. лв. публични средства. Стратегиите ще се изготвят спрямо нуждите на отделните райони, което ще подпомогне за многосекторното развитие на населените места в различните територии на България.
Към момента бюджетът по подхода ВОМР е в размер на 364 млн. лв., а след увеличението ще бъде 432 млн. лв. Допълнителното финансиране е предоставено на България с регламент на Европейския парламент.
Време е за грижите в есенните култури – как да ги опазим още от първите дни на пролетта. Галера Супер от Кортева Агрисайанс е вашият сигурен съюзник в борбата с плевелите в маслодайната рапица – това показва опитът на фермерите, които го прилагат.
И още споделен опит от земеделци в области Добрич и Търговище – този път за биостимулатора Еxtra Force в пшеница, царевица и рапица – ще чуем мнението на Рамадан Ферат, Атанас Жечев и Драгомир Дончев.
Течният азотен тор UAN на Агрополихим стимулира пролетното братене - резултати от демо опит в ЗК „Зора“ – Кнежа.
Портфолиото от семена на Синджента в сегмента салати и спанак - най-интересното от уебинара, който излъчихме наскоро с презентацията на Мирослав Ангелов.
Зорвек Актив – новият фунгицид на Кортева Агрисайанс показа през миналата година своя категоричен ефект за борба с обикновените мани в лозята - Валентин Реджев. За някои тънкости при употребата на кореновите биостимулатори на Тимак Агро – откъс от уебинар на тази тема с участието на Ивайло Миланов.
И в края на предаването, ще посетим още един светилник на вярата - църквата „ Живоносен източник“ в Истанбул. Как е открит чудотворния извор и е възникнал празника, свързан с това свято място.
Производството на български домати и износът им през 2020-та година бележат макар и малък ръст, което се дължи и на модерните технологии при отглеждането на тази култура. Една от тях с доказан ефект за увеличаване на устойчивостта към болести и неприятеликакто и на доходността, е присаждането на хибридни подложки. Калоян Цонев от Балчик има опит с подложката на Синджента - Армстронг F1 и разказва за ползата от тази технология, която препоръчва на своите колеги. И още в предаването: Милен Борисов - втора част от представянето на растителната защита на Кортева Агрисайанс в царевица. Суммит Агро – цялостна технология за отглеждане на слънчоглед – Явор Недялков за опита си с Трика Експерт. Димитър Ненов и Кунчо Кунчев са избрали нови пътища за решаване на проблемите в отглеждането на полските култури, вдъхновени от Академия за фермери и новите идеи в земеделието. И в края на предаването ще се пренесем на едно свято за православните християни място – Църквата „Света Богородица“ в квартал Влахерна, Истанбул, историята на празника „Покров на Пресвета Богородица“.
Наближава време овощните градини да разцъфнат с обещание за добра реколта, стига навреме да се погрижим за опазването им. Миналата година снимахме насаждението на „Грийнфрут БГ“ в с . Александрово, където ни разказаха за схемата на Кортева Агрисайанс. Валентин Реджев и агрономът Павел Ставракев – за очаквания ефект от Фонтелис и Делегат като първо пръскане.
И още в предаването - комбинацията от Солигор и Пасифика Експерт на Байер – какъв резултат дадоха миналата пролет в полето на с. Голямо Градище, обл. Търговище – Цвета Попова.
Манекро F1високодобирният розов домат от Синджента – репортаж от оранжерията на Зайчев в Харманли - Пенчо Паунов.
Шигеки биостимулаторът от Суммит Агро – Евгения Велинова с интервю от Опитното поле в с. Кукорево, обл. Ямбол.
ЕС Белфис CLP- слънчоглед за високи добиви от Еуралис – опит от АПК с. Зетьово, Генчо Стайков.
И в края на предаването красота и легенди от Алхамвра – Червената крепост.
Общата селскостопанска политика (ОСП) не е единствената, от която зависи постигането на зелените цели в общо европейски план. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, в Брюксел. Като принос на европейско ниво по Зелената сделка, са Стратегията от „Фермата до трапезата“ и тази за биологичното разнообразие. Те следва да бъдат включени в по-голям пакет от законодателни инициативи и механизми на европейско ниво и в съответните държави членки.
Остойностяването на националните цели като принос в общите цели на ЕС по Зелената сделка, не е необходимо да бъдат включени в стратегическите планове. "Една от причините е липсата на оценката за въздействието им върху икономиката. Това от своя страна води до забавяне на процеса по приемането на стратегическите планове". За земеделските производители е изключително важно да има яснота по прилагане на политиките в следващия програмен период, които да им гарантират сигурност и предвидимост.
Одобрението на Националния стратегически план трябва да стъпва само и единствено на правно обвързващи документи. Десислава Танева допълни, че това би улеснило много държавите членки да имат ясна, прозрачна и публична процедура по приемането им. „Считам, че за цялата земеделска общност е добре да вървим към приемане и финализиране на регламентите възможно най-скоро" .
България работи много интензивно по изготвянето на Стратегическия си план, заедно със заинтересованите страни. „Предложена, разработена и дебатирана е интервенционна логика за над 50 проекта по мерки в хода на тази обществена комуникация, като страната ни се е съобразила с препоръките, които представи Комисията. Те кореспондират с изготвените SWOT анализи от академичната общност за сектора“, каза още Танева.
В Стратегическия план за новата ОСП, схемите и мерките за подпомагане ще бъдат вписани като интервенции. Земеделската общност в страната ни очаква приключване на работа по Стратегическия план. Финализирането и одобрението му на ниво ЕК зависи от триалозите и финалното европейско законодателство.
През изминалата година страната ни успя да запази Преходната национална помощ и размерът на обвързаната подкрепа, който е 13 +2.
Европейската комисия (ЕК) ревизира и ще премахне част от ограниченията при производството и търговията на свине и свинско месо за пет области в Република България, наложени поради разпространението на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Това са областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, област София и община Аксаково в област Варна.
Базирайки се на високите резултати в борбата с АЧС при домашни свине през 2019 и 2020 година, оценени положително при одитите, извършени от ЕК, последният от които през ноември 2020 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) неколкократно излага пред комисията становище, че принципите на досега действащата регионализация не следва повече да се прилагат за всички засегнати области.
Поредното искане Агенцията отправи през февруари т.г. То беше разгледано на среща на Постоянния комитет към ЕК на 15 и 16 март, на която държавите членки гласуваха „за” ревизия на Решение за изпълнение на ЕК 2014/709. По този начин ЕК уважи искането и като първи етап в този процес ревизира и намалява ограниченията за петте области в България и община Аксаково.
Комуникацията между БАБХ и ЕК по отношение на останалите области продължава.
България стриктно спазва Решение за изпълнение на ЕК 2014/709, в което са разписани правилата за търговия със свинско месо и продукти от свинско месо от държави, констатирали и докладвали случаи на АЧС при домашните свине. Съгласно Решението територията на Северна България, областите Благоевград, Кърджали и Област София бяха категоризирани като зони от Част III (региони, в които е установена поява на АЧС както при домашни, така и при диви свине). Останалата част от територията на страната е зонирана като Част II (констатирано заболяване само при диви свине). Целта на регионализирането и въведените ограничения в териториите от Част III е да се предотврати разпространението на АЧС и да се защити единният пазар и международната търговия на ЕС.
С новото регионализиране от Част III в Част II свиневъдите от областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, Област София и общ. Аксаково ще могат да се възползват от облекчения в режима за търгуване на свинско месо и продуктите от него, произведени от местните ферми, в ЕС.
Напомняме, че АЧС е заболяване с икономическо отражение върху свиневъдния сектор. Месото, произведено и добито в региони, в които вирусът е бил установен, е напълно безопасно за консумация от човека.
Към момента свинското месо с произход от български свинеферми свободно се продава във всички търговски обекти в страната.
До 30 април 2021 г. се удължава срокът, в който стопаните могат да подават заявления за целеви кредит за закупуване на семена, разсад и торове за производство на зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и закупуване на торове, необходими при отглеждане на трайни насаждения: плодове (ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди, малини, сливи, десертно грозде), винени лозя и маслодайна роза. Документи се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. Предоставянето на кредитен ресурс ще бъде осъществено до 31 май 2021 г.
Утвърденият финансов ресурс е общо 12 млн. лева.
На подпомагане подлежат регистрирани земеделски стопани, с подадено и приключено заявление по схемите за обвързано подпомагане за производство на плодове (ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди и малини; сливи и десертно грозде) и/или зеленчуци (полски и/или оранжерийни), реколта 2020 г. , като кандидатите, отглеждащи винени лозя и маслодайна роза е необходимо да имат подадено заявление за подпомагане по СЕПП, реколта 2020 г.
Заемите ще се предоставят за покриване на част от производствените разходи по технологична карта за отделните култури, при следните ставки на хектар:
Зеленчуци:
• домати, краставици и пипер (оранжерийно производство) за семена/разсад – 19 500 лв./ха и за торове – 6 000 лв./ха;
• домати, краставици, корнишони и патладжан (полско производство) за семена/разсад – 3 200 лв./ха и за торове – 680 лв./ха;
• пипер (полско производство) за семена/разсад – 3 500 лв./ха и за торове – 910 лв./ха;
• картофи, лук и чесън (полско производство) за семена/разсад – 1 470 лв./ха и за торове – 510 лв./ха;
• моркови, зеле, дини и пъпеш (полско производство) за семена/разсад – 650 лв./ха и за торове – 550 лв./ха;
Трайни насаждения:
• ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди и малини - 600 лв./ха;
• сливи и десертно грозде – 520 лв./ха;
• винени лозя – 460 лв./ха;
• маслодайна роза – 200 лв./ха.
Лихвата по кредита е в размер на 1,5 % годишно. Срокът за погасяване е 30 ноември 2021 г. Максималният размер за предоставяне на кредитен ресурс от ДФ „Земеделие” е в размер на 300 000 лв. на земеделски производител.
Указанията по схемата са публикувани на сайта на ДФ „Земеделие”.
Всички неопаковани храни, които стигат до крайния потребител, трябва да бъдат етикетирани. Това е регламентирано в Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, одобрена от Министерски съвет. Изискванията се отнасят при директна продажба на неопаковани храни на краен потребител, както и такива, които се предлагат от заведенията за обществено хранене, където продуктите не са предварително опаковани. Етикетите трябва да указват наименованието на продукта, срока на минимална трайност или годност, както и информация за бизнес оператора, който предлага храната на пазара
Съгласно Наредбата, информация за съдържанието на продуктите се поставя в близост до храната, на мястото на предлагането й в обекти за търговия на дребно с храни. За храни, които са предварително опаковани и се доставят от заведения за обществено хранене, клиентът ще бъде информиран за съдържанието им при получаване на храната. Съдържанието на храни, които се консумират в заведения за обществено хранене, може да бъде поискано от потребителя на място.
Освен това етикетите трябва да бъдат с маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната. Това ще позволи храните, които представляват риск за здравето на потребителите, да бъдат по-лесно проследени и възбранени. Основната цел на измененията е защита на здравето на потребителите и гарантиране правото им на информираност. До момента за тези храни се изискваше единствено да бъдат посочени съставките, причиняващи алергии или непоносимост.

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand