{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/239/893/239893874_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/35138827{/rokbox}

Фонд “Земеделие” изплати и втория транш  от националните  доплащания. Средствата  в размер на 18 млн. лева  са по схемата, необвързана с производството. 8021 земеделски стопани ще получат по 59 лева на глава животно. С оторизираните през декември финансови средства  подпомагането на единица животно достигна 150 лв. а целият размер на субсидията е над 46 млн. лева. 
Хубавото е, че всеки земеделски производител може да направи проверка за размера на субсидията, която му се полага, включително и за извършените декемврийски плащания за животновъдство и субсидиите по ОС 2 на Програмата за развитие на селските райони за агроекология (Мярка 214) и необлагодетелствани райони (мерки 211 и 212).Потърсете ги  на сайта на Държавен фонд „Земеделие”  - www.dfz.bg.   
Днес ще разговаряме с Диана Трифонова – държавен експерт в МЗХ за новите моменти в  Програмата за развитие на селските райони, какви  нотификации се очакват за 2012-та година, да се готвят ли  младите фермери за нов прием на заявления.
Любомир  Маринов – изп. директор на Националната служба за съвети в земеделието ще  покани настоящите и  бъдещи  бенефициенти по мярка 141 -  „Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”,  да се възползват от безплатните консултации на  регионалните офиси. Съвети и помощ могат да получат всички земеделски стопани, които посетят 27-те служби в областните  центрове. 
2011-та беше много успешна година  по отношение  усвояването на средствата по ПРСР. Бяха  подписани по-голям брой  договори от преходната година и бяха изплатени значително повече  субсидии. Шестото изменение на ПРСР също улесни    кандидатстването по някои мерки. Какво  се  промени  в наредбите и изискванията и  каква е равносметката на  Министерството на земеделието и храните за изминалата година.
Ако имате въпроси за подпомагането  по  ПСРС и  директните плащания, няма по-лесен начин да получите консултация от това да се  обърнете към  Службата за съвети в земеделиепо  в областните  центрове. Ако кандидатствате по мярка 141 , ще   ви направят и бизнес плана. С какво още могат да ви помогнат експертите от НССЗ – нека чуем от изпълнителният й директор .
Специализирано зено за бъдещето на Общата селскостопанска политика ще бъде създадено в Министерството на земеделието и храните. Това обяви министър д-р Мирослав Найденов по време на публичен дебат за бъдещето на ОСП, който се проведе в София. Звеното ще работи с неправителствените организации и земеделските  производители. Бюджетът на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз трябва да бъде запазен и призивът на някои страни да бъде намаляван,  категорично не се приема. Министърът посочи: „Държим да бъдат запазени директните плащания. България подкрепя да има таван. Изразяваме  обаче резерви по отношение на предложения праг от 150 000 евро и смятаме ,че той трябва да бъде завишен”,.
В броя още: Карнавалът във Венеция и майсторите  на стъкло  от остров Мурано.

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/238/064/238064581_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/34897927{/rokbox} 

В последните дни на миналата година Фонд „Земеделие” подкрепи с 1.4 млн. лева проекти по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Инвестиционните предложения са за купуване на специализирана техника за биологично лозарство и за изграждане на оранжерия за производство на зеленчуци. Одобрен беше и  проект за преминаване към биологично производство на  стопанство със  70 дка черешови насаждения. 
Подкрепени са  предложения за изграждане на торохранилище и купуване на специализирана техника за оползотворяването на оборски тор; закупуване на машини и оборудване за почистване на тор, доене, хранене и поене на животни, както и една предстояща реконструкция на кравеферма със средства от Програмата за развитие на селските райони.
Вие сте с „Успешно земеделие и рибарство” и днес 
продължаваме разговора  с Ваня Горчева – Агробизнес дамата на  България за 2011 –та година. Темата  е  есенниците – как еволюира   през  последните години разбирането на българските фермери,  че вложенията в качествена и иновативна  растителна защита са  оправдани и се връщат многократно ! 
Каквото и да се случва през годините,  пшеницата, ечемика  и  рапицата  си остават  основни култури за българското земеделие, и в  тях е  фокусирано  вниманието на  фермери, наука и фирми за растителна защита и семена. Това е динамично производство, в което трябва да  следиш новостите и най-подходящите за твоите условия  технологии,  за да бъдеш конкурентен. Професионалните  български  фермери   добре го разбират и усилията на фирмите да предложат най-доброто  на нашия пазар не отиват напразно. БАСФ е безспорният лидер у нас, защото максимално се е доближил до нуждите на всеки отделен зърнопроизводител. Екипът на Ваня Горчева предлага ефективни решения  за  борба  с болестите и неприятелите при   тези култури, за високи и стабилни доходи на производителите.

 Още в предаването: Карнавалът на цветята в Ница, празникът на портокала в Мантон, Чудотворната икона „Достойно есть” в Бухово.

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/235/360/235360125_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/34549761{/rokbox}

В броя: Добра новина от последните дни на годината. Брюксел удължи срока за привеждане на фермите към хигиенните изисквания. В  официалния вестник на Европейския съюз  от 21-ви дек. бе публикувано решението на Европейската комисия (2011/899/ЕС), с което се  удължава  срокът  за дерогация на българските ферми до 31 декември 2013 г.  Страната ни се задължава да продължи да наблюдава стопанствата, произвеждащи несъответстващо на критериите прясно краве мляко за преработка,  както и системата за събирането  и транспортирането му.  България ще  представя на Комисията редовни доклади за напредъка по постигане на пълно съответствие с изискванията на ЕС за  суровото краве мляко. 
От Министерството на земеделието и храните отчитат, че производството на царевица за зърно   нараства. 
През последните 3 години (2009-2011 г.) се наблюдава постоянно увеличаване  на засетите площи с царевица за зърно. През 2009 г. те са били  2,88 млн. декара,  през 2010 г. - 3,14 млн. Декара, а  през 2011 г. достигат 3,75 млн. декара.
Средните добиви от декар варират от 478 кг. (2009 г.) до 631 кг. (2010 г.), както през настоящата година този показател е 556 кг. зърно от декар. Годишно производство на царевица за зърно през 2009 г. е 1,37 млн. тона,  през 2010 г. е 1,98 млн.  тона, а през 2011 г. е 2,09 млн. тона. Средната изкупна цена на царевица за зърно нараства от 215 лв./тон без ДДС за 2009/10 година до 375 лв./тон без ДДС за 2010/11. От началото на новата 2011/12 стопанска година изкупните цени се движат около нивата отпреди една година. 
По предварителни данни, от началото на новата 2011/12 стопанска година до средата на декември износът на царевица възлиза на 561 хил. тона, с 65 хил. тона повече спрямо същия период на миналата година.

    Субсидии по Мярка 214 „Агроекологични плащания” получиха 1 238 земеделски стопани. Помощта за тях възлиза на 13 358 000  лева. 
     Плащанията са извършени по увеличени ставки – след одобрената от ЕК 6-та нотификация на ПРСР. С тази промяна се премахва и ограничението за максимална подпомагана площ по мерки 211 и 212. Така стопаните вече получават компенсаторни плащания и за фермите, надвишаващи 100 ха. Увеличени са и ставките по направленията от Мярка 214. Таблицата с размера на новите субсидии е публикувана на сайта  на ДФЭ «Земеделие» www.dfz.bg .

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/235/186/235186808_640.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/34527852{/rokbox} 

Министър д-р Мирослав Найденов и главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие Асен Ягодин подписаха споразумение за създаване на Гаранционен фонд по Програмата за развитие на селските райони. Със заем в размер на 335 млн. лв. се  осигуряват средства за създаването на този фонд, като 265 млн. лв. от тях трябва да бъдат възстановени от Европейската комисия, а останалите средства са българско съфинансиране. Очаква се гаранционният фонд да обезпечи кредити за 1,3 млрд. лева, което е целият финансов ресурс по ПРСР до края на 2013 г. Кредитите ще се отпускат по мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. България очаква нотификация от Брюксел за прехвърляне на допълнителни средства по мярка 121. 80% от кредита ще бъдат покрити по гаранционната схема и само 20% от бенефициента. Това са силно облекчени условия, с цел да се възползват максимално много бенефициенти. Гаранционната схема на фонда ще е до края на 2015 г.
До 15 януари 2012 г. е срокът за изработването на окончателните параметри на гаранционните схеми, до 15 март ще трябва да се изберат банките партньори и до 15 април се очаква  да стартират схемите.
Започва приемът по програма „Пчеларство”. Документи по мерки А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари” и Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти” ще се приемат от 20 декември 2011. По мерките B „Борба срещу вароатозата”, С „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и D „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Общността”  срокът е от 16 януари 2012. Приемът ще продължи до изчерпване на бюджета. 
По мерките А и Е могат да кандидатстват браншови пчеларски организации, асоциации и сдружения на пчелари, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. За кандидатстване се допускат и висши учебни заведения, в които се преподава дисциплината „пчеларство” или „пчелна патология”; научни асоциации по пчеларство и пчеларски сдружения, регистрирани по реда на закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), както и научноизследователски институти, в които се извършват изследвания в областта на пчеларството.        
Във връзка с промените в Наредба №8 от 2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране за земеделските стопанства”, ДФ „Земеделие” информира, че по сектор 1 на Мярка D от програма „Пчеларство” 2011-2013 са допустими кандидати, които притежават до 150 пчелни семейства.
По мярка 123 от  Програмата за развитие на селските район, и  близо 13 млн. лв. ще подкрепят  нови проекти в хранително-преработвателната и горската промишленост. Субсидиите ще подпомогнат 35 предприятия, чиито инвестиции са предимно в секторите месо, мляко и преработка и маркетинг на горски продукти. Проектите са по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Голяма част от помощта ще бъде усвоена в областите Пловдив и Благоевград. 
Много от хранително-преработвателните предприятия планират да модернизират съоръженията си за производство на месо и преработка на мляко. Други ще инвестират във винарски изби и в производство на нерафинирани растителни масла. 
В сектора на горската промишленост ще бъдат подкрепени предимно проекти за изработка на палети от дървесни отпадъци. Инвестициите в този тип дейност имат висока икономическа и екологична стойност.
Така общият размер на субсидиите по Мярка 123, одобрени от началото на Програмата за развитие на селските райони досега, надхвърли 230 млн. лв.
       Животновъдите получават още 29.6 млн. лева.  ДФ „Земеделие” изплати субсидии на стойност 29 605 580 лева по три от схемите за специфично подпомагане на глава млечна крава. По схемата за поддържане на производство на краве мляко в икономически уязвими ферми (НДКМ 1) 3463 фермери получават по 225 лв. на крава или общо 13 548 008 лева. Тази година субсидията на глава животно по схемата е с 25 лева по-голяма в сравнение с 2010.
          Други 7 958 611 лева са преведени по сметките на 1481 стопани, кандидатствали по схемата за поддържане на производство на краве мляко в необлагодетелстваните райони (НДКМ 2). Ставката възлиза на 247 лв. за млечна крава, със 7 лева повече от миналата година. 
           Субсидиите по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони (НДКМ 3) възлизат на 8 098 961 лева. Те отиват при 437 стопани. По схемата се изплащат 205 лв. на глава животно. През кампания 2010 сумата е била 180 лв.
     По тези три схеми се подпомагат животновъди, които притежават млечна квота и отглеждат във фермата си съответно от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави за НДКМ1; 10 и повече млечни крави за НДКМ2; 50 и повече млечни крави за НДКМ 3. За да получат финансово подпомагане, кандидатите трябва да продължат да отглеждат най-малко 90 % от млечните крави към датата 30 ноември от годината на кандидатстване.
       До този момент ДФЗ вече бе изплатил над 51 млн. лева национални доплащания за говеда, месодайни крави, биволи, овце и кози. С новите плащания сега за специфично подпомагане общо оторизираните суми за животновъдите по подадените заявления през 2011 г. възлизат на 80 573 114 лв.
В броя  още: Кръстова гора – българския Ерусалим и Метеора -  манастирите.

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/231/448/231448476_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/34031937{/rokbox} 

ДФ „Земеделие” изплати 28 428 031 лева по схемата за национални доплащания на глава животно, необвързана с производството. Субсидии получиха повече от 8 000 животновъди. В средствата влизат близо 1.1 млн. лева, предназначени за 86 биволовъди, които през тази година за първи път получават национални доплащания за отглежданите от тях животни. С това приключи първият транш на националните доплащания за говедовъдството.
Одобрени са и  и плащания в размер над 19 млн. лева на 5 820 животновъди по схемата за национални доплащания за овце и кози майки. Други 3.5 млн. лв. ще се изплатени на 2 400 бенефициенти по схемата за крави с бозаещи телета.
През следващите дни предстои изплащането на субсидии за сектор „Млечно говедовъдство” – по схемите за специфично подпомагане на глава млечна крава. Източник на средствата е Европейският фонд за гарантиране на земеделието.
Вторият транш от националните доплащания за говедовъдство ще приключи до средата на януари 2012 г. Говедовъдите ще получат още близо 18 млн.лв.

Интересен анализ на българското земеделие в частта му за най-икономически  важните  полски култури направи на пресконференция  Агробизнесдамата на България за 2011 г Ваня Горчева. Каква е каузата на БАСФ – растителна защита,  за  развитието на печелившото българско земеделие, как в последните 6-7 години  се е променило  отношението на фермерите към прилагането на ефективните растителнозащитни технологии -   и още   от кухнята на лидера в  растителната защита у нас  -  гледайте в предаването днес. Вие сте с  „Успешно земеделие и рибарство” и днес ще видите още:  Какво могат да постигнат Местните инициативни групи  по подхода ЛИДЕР, за да подпомогнат развитието и благоустрояването на селските райони-  интервю с Пламен Петков  - държавен експерт в МЗХ. Нови механизми ще регламентират продажбата и закупуването на дървесина от държавните и общински гори 
В бр. 96 на Държавен вестник от 06.12.2011 г. е обнародвана Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. 

Наредбата предвижда възможности за сключването на дългосрочни договори за срок до 15 години за продажба на дървесина, както и договори с местни фирми, осигуряващи заетост в планинските и селските региони на страната.

Ползването  на дървесина ще  се извършва основно от търговци, регистрирани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, което е в унисон с усилията на държавата да ограничи влиянието на сивия сектор в българската икономика. Като изключение са посочени случаите, в които физически лица закупуват дървесина за лична употреба без право на продажба.

В наредбата са определени и конкретни възможности за закупуване на дърва за огрев и строителна дървесина от гражданите за лична употреба, а именно – продажба по ценоразпис без провеждане на състезателна процедура.
През 2012 г. приоритет по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР) ще се даде на младите фермери и животновъдните ферми. В момента  се работи много усилено по създаването на гаранционния фонд, който да заработи от следващата година. Отнего  ще могат да се възползват кандидатите по мерките – 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, по които се предвиждат гаранции за малкия и среден бизнес. По този начин целим да улесним банковото им кредитиране - това съобщи заместник-министър Светлана Боянова по време на пресконференция по повод приключване на  Информационна кампания, насочена към мерки 112, 121, 142, 214 и 213 . 
Един от основните проблеми по мярка 214 от Програмата е недостатъчната информираност на бенефициентите, ето защо и в бъдеще се  работи в тази посока. 
Интерес от страна на бенефициентите през тази година  има по мярка 213 „Плащания за Натура 2000 за земеделски земи”, чието прилагане стартира за първи път през кампания 2011 г. По нея бяха подадени 2427 заявления за подпомагане.
С Шестото изменение на ПРСР, което е вече факт, 803 земеделски производители, които са кандидатствали по мярка 112 „Млад фермер” и са заложили в бизнес плановете си модернизация на стопанствата, ще получат по мярка 121 общо 12 млн. евро, заяви зам.-министър Боянова. Тя обясни, че приемът за млади фермери по мярка 121 е спрян, но само временно. През следващата година всеки млад фермер, ще може да кандидатства за финасов ресурс за модернизация на стопанството си. Това ще стане възможно със Седмото изменение на Програмата, с което за мярка 121, 112 и за общинските мерки ще бъдат пренасочени средства в размер на близо 304 млн. евро. 
В резултат на информационната кампания през 2011 г. в двата обявени периода на прием по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” само по т.н. гарантирани бюджети бяха подадени 383 заявления за подпомагане на стойност 95 866 923,85 лв. 
От стартирането на мярка 121 до 30 ноември 2011 г. по нея са сключени 2279 договора с общ размер на публичните разходи 584 496 650 лв. Извършени са плащания по 1864 подадени и обработени заявки за плащане в размер на 436 796 094 лв.
От началото на отварянето на Програмата към дата 30 ноември 2011 г. са договорирани 45 % от средствата в размер на 2 394 074 124 лв., а изплатените възлизат на 1 555 914 073 лв

Метеора, Гърция.

Земеделието в България – когато става дума за основните полски култури, е едър бизнес и това  показва анализът на  собствеността  и обработването на земята. За да бъдат нашите зърнопроизводители  конкуретниспособни в България и на европейския  пазар,  те избират   ефективните технологии .  Затова не е случайно, че  фирма БАСФ  не за първа година е лидер в растителната защита у нас.  Каква е сктратегията на БАСФ за  печелившото земеделие в България – и защо в последните години  значително е нараснало изпозването на фенгициди и други растителнозащитни продукти. Въпросите ни са към Ваня Горчева – агробизнес дамата на България за 2011 г.  – първата жена в отряда на най-уважаваните хора в агробизнеса у нас.

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/228/063/228063999_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/33584418{/rokbox} 

Днес ще ви покажем  нещо, което не се беше случвало в България -  удостояването на първата жена, агробизнесмен на годината  - почетно звание, което в-к Български фермер връчва   всяка година. Ваня Горчева – вече знаете името на Агробизнес дамата, която с  упоритост, всеотдайност и много чар  спечели сърцата на българските  земеделци  и  напълно заслужено се  нареди сред най-уважаваните хора в бранша! Моменти от  пресконференцията, на която министър Мирослав Найденов й  връчи почетния приз, ще чуем какво казва за отличието и своята мотивация като шеф на най-успешната растителнозащитна компания у нас. На тържеството  в НДК Майкъл Хес  -  Директор  Растителна защита  за Централна и Източна Европа на БАСФ  не сдържа възхищението си от  агробизнес дамата на България. Всичко това – в предаването след малко. 
„Хората, работещи в мултинационални компании трябва да припознават собствения си успех с приноса си към просперитета на българския бизнес!” – така Ваня Горчева,  агробизнесдамата на България за 2011-та година,   определя своята мисия като мениджър на БАСФ България , отдел растителна защита.  На пресконференцията  в деня на награждаването си, тя сподели още: „Подкрепяме българския агробизнес в повишаването на производителността и качеството на земеделската продукция. Вярваме, че българите можем да бъдем успешни в България и  да бъдем конкурентни на световните пазари!”
Аграбознесдамата беше поздравена от министър Мирослав Найденов,   председатели на земеделски асоциации, видни агробизнесмени и представители на МЗХ и  парламента. 
Да събереш  в една зала толкова  много приятели и съмишленици, въпреки напрегнатата  ситуация в момента – това може да направи само  харизматичната  личност  Ваня Горчева и  нейният  прекрасен екип. Празненството  в НДК  беше  уважено от представители на парламента – председателката на комисията по земеделие  .Десислава Танева,  от  ръководители в МЗХ, председатели на асоциации, Аграрния университет в Пловдив,  и   ръководители на в-к „Български фермер”. Много цветя, пожелания и приветствия получи  първата жена, агробизнес дама на България, а екипът на БАСФ беше  много горд  с нея. 
Интервю с Майкъл Хес: „В този прекрасен район  аз  събрах много впечатления.  На  първо място – това са  държави с богата  история,  с невероятни и ентусиазирани хора .  За БАСФ  е важно , и аз  ще го предам на моят наследник на поста,  че всеки пазар е различен и трябва да предоставяме решения, които са подходящи за различните пазари. От структурата на стопанствата и културата на земеделието тук, аз   виждам светло бъдеще за страните от района. 
По повод на днешното събитие -  то е много вълнуващо и за мене. Ваня Горчева  е агробизнес дама на 2011-та  и екипът тук може  да се гордее с това! 
Познавам Ваня от 10 години и до сега през живота си не съм срещал  толкова силна и волева жена, създала такъв екип, който е  съществена част от успеха й .  Има  и  нещо друго  - Ваня  винаги е била близо до клиентите.   Само чрез такава близка връзка  можеш да разбереш от какво    има нужда  земеделецът и тогава да внедриш точно тези продукти и  технологии. Друг важен елемент от успеха  е добрата й  връзка с дистрибуторите. Ваня  се е превърнала,  ако мога така  да се изразя,   в институция!Тя  е  вече от над 12 години в този бизнес и през това време е изградила  много силни контакти ! А за тях   най- важното  е доверието.  Ваня е истинско олицетворение на доверието  и мисля,  че това е формулата на успеха  - нейния   и екипът й.   Затова съм убеден,  че през следващите години българският пазар ще се увеличи, и е  важно БАСФ да инвестира още  повече в България. Аз  вярвам,  че българското  земеделие има светло бъдеще,  затова търсим правилните хора и  решения,  за да  се увеличат доходността на фермерите , добивите и качеството на продукцията.  
Моето пожелание към  българските фермери е  всички въпроси относно субсидиите да получат положително решение. Пожелавам  им  хубаво време,   по-добри добиви  и печалби,  защото те са сърцето на земеделието в Югоизточна Европа ! Весела Коледа,  приятни празници и късмет!

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/224/256/224256439_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/33080193{/rokbox}

Националната асоциация на  зърнопроизводителитеНАЗотбеляза в Пловдив петия си   рожден ден  с наситена програма от срещи и семинари.  Един от   най-успешните партньри на голямата влиятелна организация е екипът на БАСФ, който поздрави участниците по  много оригинален начин. От ветераните до най-младите експерти на фирмата, всички в този впечатляващ екип работят всеотдайно за успеха на земеделците у нас.”Ние вярваме в партньорството, вярваме, че заедно  можем да постигнем много и да се справим с предизвиталествата” – заяви ВаняГорчева – мениджър на БАСФ за България. Още от срещата и посланията на    лидера в растителната защита у нас – гледайте в предаването днес.
Вълнуваща беше срещата на екипа на БАСФ  с най-изявените зърнопроизводители на рожденния ден на Асоциацията в Пловдив на 25-ти ноември. Както винаги оригинално и запомнящо се беше представянето на фирмата, която  не случайно е лидер в продажбите на продукти за растителна защита  у нас. Ваня Горчева и колегите й са убедени, че българското земеделие се развива така  успешно в последните години, защото фермерите  масово избират  теухнологии и продукти с доказано качество и ефективност, с чувство за отговорност към  здравето на хората и опазването на природата. 
На 30 ноември в Луковит фирма Еуралис Семена България представи пред  близо 80  земеделци от страната  своя  екип от  мотивирани професионалисти,  които и през 2012  ще  предоставят на  фермерите  богата  гама от  висококачествени семена от царевица и слънчоглед, рапица и сорго.   Разходка до пещерата „Съева дупка” и  светлинно шоу с акробати направиха срещата още по-интересна.   Фирма Еуралис Семена България   събра предновогодишно  много свои клиенти , дистрибутори и приятели от цялата страна на   интересен старт на своята кампания, като представи  новия си девиз: Един за всички, всички за един! Наистина,   не от вчера отборът на Еуралис  като  легендарните мускетари  работи всеотдайно за успеха на всеки земеделец, който вярва  на френската генетика. Какво да очакват  земеделците от портфолиото за слънчоглед и царевица през  2012 г. – Таня Петкова  за   конвенционалните, за  Клиърфийлд  и  за иновативни продукти  на  Еуралис.  

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/219/128/219128424_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/32395889{/rokbox}

От 21 ноември до 21 декември 2011 г. ще бъде отворена за целеви прием мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони. Приемът  на проекти ще бъде в три направления, а ресурсът, които ще се разпредели,  е 27 млн. евро. Заявления за подпомагане ще могат да подават кандидати от сектор „Плодове и зеленчуци”, както и земеделски производители, които изпълняват проекти по мерки 112 „Създаване на стопанства за млади фермери” и 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”. 
    Над 10 млн.  евро  ще бъдат  за проекти за инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци”, 12 млн. евро за проекти, представени от млади фермери, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по мярка 112 и 5 млн. евро  са за проекти, представени от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане с проекти по мярка 141. Инвестициите включват машини, оборудване и съоръжения, изграждане на производствени сгради, реконструкция и др. По гарантираните бюджети на мярката, основно в секторите „Мляко” и биологично земеделие, се очаква прием на заявления в края на годината.
Кандидатите по Програмата могат да се възползват от предоставената нова възможност за авансово плащане в размер на 50%. За това е необходимо  да се представи банкова гаранция в полза на РА в размер на 110% или  договор за поръчителство. 
Към 28 октомври 2011 година договорираните средства от бюджета на Програмата са 43.83 % и са на стойност близо милиард и половина евро.  
Фонд „Земеделие” отпуска целеви кредит за минерален тор и семена за пшеница реколта 2012. Срокът  за прием на заявления е до 30 ноември 2011 г. и/или до изчерпване на финансовия ресурс, който е 9 930 000 лв. Кредитът за купуване на минерален тор е 80 лв. на ха, а за семена – по 60 лв. на ха. Семената могат да бъдат и собствено производство и да са неокончателно сертифицирани. Заемите ще се дават при лихва от 6%. Кандидатства се  с едно заявление и за двете направления заедно, като стопаните могат да представят обща застраховка и обезпечение по кредита. 
Кредитните задължения се обезпечават чрез ипотека върху недвижимо имущество, особен залог върху машини и съоръжения, складови записи за вложено зърно на съхранение в публичните складове, залог на парична сума или банкова гаранция. Земеделските производители могат да подават своите документи в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. 
От 14 ноември до 12 декември 2011 г  е отворен приемът  на заявления да  предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 313 – Насърчаване на туристически дейности  от ПРСР. Общият бюджет по мярката  е 4 988 734 евро за 2010 г и близо 8 милона евро от бюджета за 2011 г. 
Продължават срещите ни със земеделци от различни краища на страната, които правят анализ на резултатите си  от тази  стопанска година и  споделят опит  в отглеждането на основните полски култури. Днес ще чуем  Георги Мантарлиев, който отглежда в землищата на няколко села от община Първомай рапица,  слънчоглед и  житни култури.  Фермерът твърди, че хибридите на Рапул, които  сее от няколко години, не са  го подвели никога. Те  дават всяка година устойчив добив над средния за страната. 
   Георги Мантарлиев е един от най-успешните замеделци в Южна България. На 52 хил. дка културите  се отглеждат с грижа и прилагане на технологичните постижения в селекцията,  торенето и  растителната защита. На това се дължат стабилните икономически резултати на фирмата. При избора на семена Мантарлиев  се е доверил на няколко изпитани марки. Той специално препоръчва на колегите си немското качество на  хибридите на Рапул. 
От 4-5 години фирма „Кристера”  получава отлични резултати при рапицата от хибридите на Рапул и агрономът Владимир Ангелов   смята, че те са много подходящи за условията на техните полета, дават стабилни добиви и на тях може да се разчита. 

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/216/117/216117440_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/31995951{/rokbox}

До 30 ноември 2011 г. земеделските стопани, одобрени за първи път за подкрепа по Мярка 214 „Агроекологични плащания” през 2010г. трябва да подадат документи, които да доказват  опит в извършваните от тях дейности. Срокът се отнася и до стопаните, прекратили агроекологичните си ангажименти в предходни години и одобрени отново през 2010 г.
Документите се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие” – по място на кандидатстване. Стопаните могат да предоставят диплома за издържан изпит по агроекология или удостоверение за преминат курс, обучение или информационни занятия, издадени от обучаваща институция. Наличието на опит се доказва и с уведомително писмо за извършени плащания по Мярка 1.3 „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда” по програма САПАРД.         Фермерите, които прилагат подмярка „Биологично земеделие”, могат да докажат опит и със сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата за биологичнопроизводство

Пламен Генчев от Русе  отглежда  полски  култури в  землищата на  с. Борисово, Ряхово и др. На   22 хиляди декара и  всяка година  опитна нещо ново – технологии или  хибриди, което му носи по-високи добиви и  стабилна печалба. Пшеница Мулан наЗаатен Юниън   и хибриди рапица на Рапул -   добивите тази година са били рекордни  за региона. Павече – в репортажа ни от Русе.   
Вие сте с „Успешно земеделие” и днес ще ви срещнем още с  известният  земеделец   Кирил Жендов. Какви резултати получава  добруджанският  зърнопроизводител от семената на Рапул – чуйте в репортажа ни от с. Лозенец, Добричко. 

{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/216/109/216109538_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/31994915{/rokbox} 

От 21 ноември до 21 декември 2011 г. ще бъде отворена за целеви прием мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони. Приемът  на проекти ще бъде в три направления, а ресурсът, които ще се разпредели,  е 27 млн. евро. Заявления за подпомагане ще могат да подават кандидати от сектор „Плодове и зеленчуци”, както и земеделски производители, които изпълняват проекти по мерки 112 „Създаване на стопанства за млади фермери” и 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”. 
    Над 10 млн.  евро  ще бъдат  за проекти за инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци”, 12 млн. евро за проекти, представени от млади фермери, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по мярка 112 и 5 млн. евро  са за проекти, представени от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане с проекти по мярка 141. Инвестициите включват машини, оборудване и съоръжения, изграждане на производствени сгради, реконструкция и др. По гарантираните бюджети на мярката, основно в секторите „Мляко” и биологично земеделие, се очаква прием на заявления в края на годината.
Кандидатите по Програмата могат да се възползват от предоставената нова възможност за авансово плащане в размер на 50%. За това е необходимо  да се представи банкова гаранция в полза на РА в размер на 110% или  договор за поръчителство. 
Към 28 октомври 2011 година договорираните средства от бюджета на Програмата са 43.83 % и са на стойност близо милиард и половина евро.  
Фонд „Земеделие” отпуска целеви кредит за минерален тор и семена за пшеница реколта 2012. Срокът  за прием на заявления е до 30 ноември 2011 г. и/или до изчерпване на финансовия ресурс, който е 9 930 000 лв. Кредитът за купуване на минерален тор е 80 лв. на ха, а за семена – по 60 лв. на ха. Семената могат да бъдат и собствено производство и да са неокончателно сертифицирани. Заемите ще се дават при лихва от 6%. Кандидатства се  с едно заявление и за двете направления заедно, като стопаните могат да представят обща застраховка и обезпечение по кредита. 
Кредитните задължения се обезпечават чрез ипотека върху недвижимо имущество, особен залог върху машини и съоръжения, складови записи за вложено зърно на съхранение в публичните складове, залог на парична сума или банкова гаранция. Земеделските производители могат да подават своите документи в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. 
От 14 ноември до 12 декември 2011 г  е отворен приемът  на заявления да  предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 313 – Насърчаване на туристически дейности  от ПРСР. Общият бюджет по мярката  е 4 988 734 евро за 2010 г и близо 8 милона евро от бюджета за 2011 г. 
Продължават срещите ни със земеделци от различни краища на страната, които правят анализ на резултатите си  от тази  стопанска година и  споделят опит  в отглеждането на основните полски култури. Днес ще чуем  Георги Мантарлиев, който отглежда в землищата на няколко села от община Първомай рапица,  слънчоглед и  житни култури.  Фермерът твърди, че хибридите на Рапул, които  сее от няколко години, не са  го подвели никога. Те  дават всяка година устойчив добив над средния за страната. 
   Георги Мантарлиев е един от най-успешните замеделци в Южна България. На 52 хил. дка културите  се отглеждат с грижа и прилагане на технологичните постижения в селекцията,  торенето и  растителната защита. На това се дължат стабилните икономически резултати на фирмата. При избора на семена Мантарлиев  се е доверил на няколко изпитани марки. Той специално препоръчва на колегите си немското качество на  хибридите на Рапул. 
От 4-5 години фирма „Кристера”  получава отлични резултати при рапицата от хибридите на Рапул и агрономът Владимир Ангелов   смята, че те са много подходящи за условията на техните полета, дават стабилни добиви и на тях може да се разчита.