Пчелите играят съществена роля в земеделието, но днес намираме много по-малко видове от тях по Земята. Анализи на пчелари и наблюдения събирани цял един век, разкриват рязък спад в пчелното разнообразие през последните три десетилетия.
През 50-те години проучванията отчитат около 1900 вида годишно, но след това числеността започва да се срива около 90-те години, отразявайки сериозен спад в глобалното разнообразие на пчелите.
„Това е първото проучване, което предполага, че упадъкът на пчелите е глобален процес и че най-значителните промени са настъпили през последните години“, казва Маргарита Лопес-Урибе, еволюционен еколог на пчелите в щата Пенсилвания. Новите доклади оценяват световните тенденции в пчелното разнообразие от 20-те години на миналия век, като използват базата данни на Глобалния информационен фонд за биологичното разнообразие. Тази международна мрежа за обмен на данни съдържа това, което Лопес-Урибе описва като „най-изчерпателния набор от данни за събиране на насекоми в целия свят“, включително снимки на пчели в полето и на музейни екземпляри от 18-ти век.
Предишни проучвания на пчелите съобщават за спадащи популации, но доказателствата често са ограничени до Европа и Северна Америка. Броят на западните пчели (Apis mellifera) намалява например в Северна Америка и Европа, но се увеличава в Азия, Африка и Южна Америка. Като цяло за пчелите обаче глобалната ситуация беше неясна. Едуардо Затара и Марсело Айзен от Института за изследване на биологичното разнообразие и околната среда в Рио Негро, Аржентина, установиха, че броят на случаите на наблюдение на пчели се е увеличил през последните десетилетия, но броят на наблюдаваните видове намаля.

През 50-те години колекционерите добавят около 22 000 пчелни записи годишно, от около 1900 вида всяка година, за общо 5600 вида, събрани през цялото десетилетие, а изследователите изчисляват, че около 6700 вида биха били открити в дивата природа.
През 2010 г. колекционерите са събрали средно 860 вида годишно от средно над 37 000 наблюдения годишно, което води до приблизително около 3400 вида, които могат да бъдат намерени по света в дивата природа.

Намаляването на броя на видовете се е случило на почти всеки континент, започвайки от различни точки през последните четири десетилетия, но до голяма степен през 90-те години на повечето континенти. Изключение е Австралия и близките острови, където броят на пчелните видове, оценен от наблюдения, се увеличи от около 300 до 500 през 2000-те. Но броят на видовете в този регион е спаднал до 300 през 2010-те. 

В световен мащаб хиляди видове пчели са станали толкова редки, че са трудни за намиране или са изчезнали. 

Тези открития трябва да убедят хората, че загубите на пчелно разнообразие не се ограничават до конкретни региони, а „част от по-голямата тенденция в световен мащаб“, казва Затара, който в момента е гостуващ учен в Националния природонаучен музей Смитсониън във Вашингтон, окръг Колумбия.
Пчелите и други насекоми като пеперуди и мухи опрашват над 75 процента от най-важните видове култури, отглеждани днес, казват учените. Но тези опрашители са изправени пред множество заплахи, включително разширяването на монокултурното отглеждане на култури, пестицидите , изменението на климата и патогените, които могат да се разпространят в международната търговия с пчели . Изследователите също така предполагат, че пчелите могат да бъдат изложени на риск от електропроводи. 

Мистерията на изчезването на пчелите все още не е окончателно разгадана

Източник: https://www.sciencenews.org/article/collectors-find-plenty-bees-fewer-species-than-1950s

Преди около седем години Кристин и Джош Мохаген са в долината Напа в Калифорния и усещат нещо изненадващо в чашите си с каберне совиньон: зелени чушки. Лозарят обяснил, че гроздето в тази бутилка е узряло в съседство с поле от зелени чушки. „Това беше първият ми опит с тероар“, казва Джош.

Вдъхновени Мохагените се завръщат у дома и започват бизнес с шоколад, основан на принципа на тероар, често определян като „усещане за място“.

Любителите на виното използват френския термин „тероар“, за да опишат условията на околната среда, в които се отглежда гроздето, което придава на виното уникалния вкус. Почвата, климатът и дори ориентацията на хълм или компанията на съседни растения, насекоми и микроби играят роля. Някои експерти разширяват тероара, като включват специфични културни практики за отглеждане и преработка на грозде, които също могат да повлияят на вкуса.

Някои учени и винени експерти са скептични, че мястото оставя траен отпечатък върху вкуса. Но скорошна вълна от научни изследвания предполага, че околната среда и производствените практики всъщност могат да придадат химически или микробен подпис, толкова отличителен, че учените могат да използват подписа, за да проследят храната до нейния произход. И в някои случаи тези техники започват да предлагат улики за това как тероар може да оформи аромата и вкуса на храната и напитките.

Учени са изследвали микроби в 15 лозови насаждения, отглеждащи грозде Пино Ноар в шест лозарски района в Южна Австралия. Във всяко лозе екипът извлича гъбична и бактериална ДНК от почвата, както и от това, което е известно като „мъст“ - обезмаслено, натрошено грозде, което все още не е ферментирало. След това екипът идентифицира 88 метаболита в готовото вино.

Изследователите установиха, че над 80 процента от метаболитите, открити в различните вина, са свързани с разнообразието от фунги, открити в гроздовата мъст. Високите нива на гъби Penicillium например водят до вино с ниски нива на октанова киселина, летливо съединение, което може да придаде на виното вкус на гъби.

Гроздето, отглеждано на голяма надморска височина, е обект на уникални условия, които ниските височини не показват. По-пряката слънчева светлина през деня кара гроздето да развива по-дебели кожи, което се казва, че допринася за по-висока концентрация и дъбилни вещества. Освен това, по-големите температурни колебания между деня и нощта позволяват на това грозде да запази по-голяма част от естествената си киселинност

НИСКИ височини:
малини, ванилия, боровинки, пръст, шоколад, череши, сливи, дъб, билки
ВИСОКИ височини :
дърво, плътен богат и силен вкус, плодове,тръпчив вкус, наситено, но меко вино

Въпреки че тук не контролираме сортовете грозде, възрастта или други свързани с тероара променливи, можем да видим някои интересни разлики между профилите на вината с ниска надморска височина и високите.
Вината с висока надморска височина изглежда имат по-богати, зрели и плътни характеристики от вината с ниска надморска височина. Това вероятно е продукт на количеството слънчева светлина, което те получават. „Firm“ предполага високи нива на танини и / или киселинност, което е в съответствие с преобладаващите вярвания за висините на височина. И обратно, вината с ниска надморска височина изглежда разкриват повече червени плодове и дъбови нотки. Интересното е, че тези вина изглеждат по-билкови и земни. Това може да е продукт от по-високите средни температури, на които гроздето е обект.

Моделирането на въздействието на тероара върху виното е предизвикателство. Надморската височина, видът на почвата, валежите и температурата играят роля. От тези фактори надморската височина изглежда има най-голямо въздействие. Проявата на тероар може да бъде напълно различна в зависимост от фактори като възраст и сорт грозде


Източници:
https://www.sciencenews.org/article/terroir-food-crops-environment-smell-taste

https://towardsdatascience.com/robosomm-chapter-4-the-effect-of-terroir-18168f0d08b9

Най-късно до 30 ноември земеделските стопани, поели ангажименти през Кампания 2016 г. по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г., трябва да предоставят пред ДФЗ - РА сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство.

   В документите трябва да е налична информация, доказваща състоянието на парцелите, за които са поели ангажимент, както и добитата на тях продукция през годината на издаването им.

    Напомняме, че срокът за издаване на сертификатите за биологично производство е 30 октомври 2020 г.

   В индивидуалните профилите в Системата за електронни услуги (СЕУ) на всички бенефициенти, които следва да предоставят въпросните документи, са достъпни Уведомителните писма, в които са описани сроковете за предоставяне и задължителните реквизити, които следва да съдържат тези документи.

    ДФ „Земеделие“ предоставя и възможност тези писма да бъдат получени лично или чрез упълномощено лице в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“ в страната.

    Припомняме, че СЕУ е достъпна след индивидуална регистрация. Ако кандидатът няма създаден профил, е необходимо да подаде заявка за регистрация на потребител, след което да се яви в областна дирекция на ДФЗ – РА за да се идентифицира и достъпът му да бъде активиран.

           
       19 октомври 2020 г.                               ДФ „Земеделие“ - РА

Промяната е неизбежна – казват радетелите за устойчиво земеделие! Всичко започва и завършва с почвеното плодородие – не се ли погрижим за него, не ни очаква нищо добро в близък и в дългосрочен план . Но – да не бъдем песимисти. И у нас вече в немалко стопанства се мисли за опазването и увеличаването на природните ресурси –това показа големият открит ден, организиран от Георги Мантарлиев, основател на Академия за фермери. По традиция срещата на топ земеделците е в землището на с. Вързулица, при известния зърнопроизводител Иван Събев. И тази година нивите на иновативния фермер са пример за ползата от приложението на новите идеи в земеделието – революционни идеи, които обръщат представите ни за традиционните земеделски практики. Преди 6 години Иван Събев започва да прилага пълната технология - без оран, с повърхностни обработки на 2-3 см, които щадят почвата, с директни сеитби, покривни култури, с приложение на биологичните продукти на „Биоенерджи“ и „Пенерджетик“. Днес фермерът е убеден – тези нови практики са бъдещето на земеделския бизнес. Много е говорено на тази тема в Академия за фермери. Друго е обаче да видиш на полето резултата от новите технологии. В прекрасните посеви на Иван Събев от пшеница и ечемик гостите на открития ден се убедиха – няма връщане назад, пътят оттук нататък е неделим от грижата за земята, която земеделецът ще остави на следващите поколения. Труден се очерта и този стопански сезон – суха есен, студена пролет, наводнения, градушки - природни катаклизми, пред които изглеждаме безсилни. Така ли е обаче? Можехме ли в някои отношения и сами да си помогнем? Георги Мантарлиев има мнение , което записахме наскоро.

 - Казвам се Алдрюс Гигиаскас от Литва и съм асистент професор в Университетът във Вилнюс, шеф на лабораторията за проучвания на Био Енерджи.-Какво представихте днес на българските земеделци?

 - Днес говорих за устойчивото земеделие, как да поддържаме почвата здрава и как да запазим и  увеличим микроорганизмите и биоразнообразието в нея.

- Защо микроорганизмите са толкова важни за растението?

• Защото трябва да разберем, че почвата е жива система и в нея можем да намерим много различни микроорганизми, които да действат като биостимулатори за растенията. Ние виждаме  взаимодействието между растенията, почвата и бактерии и други микроорганизми.  Те  помагат на растенията да увеличат запасеността си  с азот,  фосфор,  калии и т.н. както и да го защитят от патогенни гъби.

• Кои са грешките, които допускаме с конвенционалното отглеждане на културите?

• Първата грешка е начинът, по който мислим, защото в повечето случаи правим,  каквото решим,  само и само за да получим печалба и не мислим за последствията.  Когато добивът ни намалее,  единственото нещо,  което ни хрумва,  е да увеличим торенето с минерални торове.

 Трябва да започнем да мислим по друг начин,  може би да намалим синтетичните торове,  но да добавим някои биологични торове.  И дори добивът да остане същият или да спадне малко,  но като намалим химичните торове,  а за сметка на товада  увеличим биологичните торове и продуктите на Пенерджетик например като активатори на организмите в почвата. Така че основният проблем е нашето мислене. Все още  малко са фермерите,  около един процент само,  които се замислят за биологичните алтернативи.

• Говорихте за значението на разграждането на растителните отпадъци, за азотофиксиращите бактерии. Кои са продуктите,  които предлагате на българския пазар?

• Ние предлагаме цялата гама продукти,  защото като се използва само един, например азотофиксиращите бактерии, те ще поддържат нивото на азот,  но това не е достатъчно.  Ние трябва да имаме по-комплексен подход, трябва да мислим и за азота,  но и за фосфора и калия. Това са основни елементи,  които са нужни за всички растения и трябва да увеличим нивата на всички тях.  

Те се съдържат  в  огромни количества в околната среда или във въздуха и почвата,  но растенията не могат да ги използват.  Например азотът съставлява близо 78 процента от въздуха,  но растенията не могат да го усвоят и ние намерихме микроорганизъм или по скоро природата е създала микроорганизъм,  който може да фиксира този азот и да го предостави на растението.  Така е и с фосфора и калия -  имаме огромни количества,  стотици хиляди тонове на хектар,  но те са неусвоими за растенията.  Само  чрез близкото взаимодействие между микроорганизмите и растенията те могат  да бъдат усвоени от околната среда. Теоретично,  ако създадем такива супермикроорганизми,  няма да имаме нужда от синтетични торове въобще, но това е въпрос на  бъдещето.

• Говорихте и за симбиозата между корена на растението и микроорганизмите. Как работи тази връзка?

• Работи много просто. Микроорганизмът ризобиум наример търси корените, защото,  за да оцелее,  той има нужда от тази връзка.  При тази симбиоза растението и микроорганизмите не могат да оцелеят поотделно в почвата и за тях е важно  да са заедно.  Както при  бобовите растения микроорганизъм влиза в симбиоза и депозира азот в техните грудки.   Тези връзки са много важни както за микроорганизмите,  така и за растенията.

• Разказахте и за начините, по които някои микроорганизми предпазват растенията от заболявания.

• Природата е създала микроорганизъм, който произвежда антибиотици.   Те се  освобождават в средата около този микроорганизъм. Ако той  иска да получи храна от растението,  то трябва да е здраво.  Затова той произвежда антибиотици срещу патогените,  за да не могат те да нападнат растението. Така то  ще отделя захар чрез фотосинтезата и  ще я споделя  с микроорганизмите.  Това е цикълът,  който работи  между растенията и микроорганизмите и този модел го виждаме и при разлагането на растителните отпадъци, защитата от болести и всички други взаимодействия межди микроорганизмите и растение.
• - Какви са вашите съвети как да подобряваме здравето на микроорганизмите в почвата?

• За да ги насърчим, трябва да използваме по-малко химикали, по-щадящи обработки на почвата,  защото не искаме да разваляме нейната структура.  Почвеният слой от 2-5 см е като нашата кожа и ако постоянно я пръскаме с химикали и я нараняваме механично,  ние я унищожаваме. Ако всяка година я нараняваме,  тя има нужда да се възобнови.  Затова най-добре да прилагаме  технологията „Но тил“ или много плитки обработки само върху най-горните няколко сантиметра от почвата.

 Намалете химичните торове,  защото те са като антибиотиците за нашето тяло –убиват микроорганизмите,  включително и  полезните,. Разбира се в близките десетилетия надали ще успеем да заменим напълно химичните торове с биологични,  но можем да намерим компромис и да ги използваме заедно.