15 Ноември 2026
Admin1

Admin1

Наближава време овощните градини да разцъфнат с обещание за добра реколта, стига навреме да се погрижим за опазването им. Миналата година снимахме насаждението на „Грийнфрут БГ“ в с . Александрово, където ни разказаха за схемата на Кортева Агрисайанс. Валентин Реджев и агрономът Павел Ставракев – за очаквания ефект от Фонтелис и Делегат като първо пръскане.
И още в предаването - комбинацията от Солигор и Пасифика Експерт на Байер – какъв резултат дадоха миналата пролет в полето на с. Голямо Градище, обл. Търговище – Цвета Попова.
Манекро F1 – високодобирният розов домат от Синджента – репортаж от оранжерията на Зайчев в Харманли - Пенчо Паунов.
Шигеки – биостимулаторът от Суммит Агро – Евгения Велинова с интервю от Опитното поле в с. Кукорево, обл. Ямбол.
ЕС Белфис CLP- слънчоглед за високи добиви от Еуралис – опит от АПК с. Зетьово, Генчо Стайков.
И в края на предаването красота и легенди от Алхамвра – Червената крепост.
Общата селскостопанска политика (ОСП) не е единствената, от която зависи постигането на зелените цели в общо европейски план. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, в Брюксел. Като принос на европейско ниво по Зелената сделка, са Стратегията от „Фермата до трапезата“ и тази за биологичното разнообразие. Те следва да бъдат включени в по-голям пакет от законодателни инициативи и механизми на европейско ниво и в съответните държави членки.
Остойностяването на националните цели като принос в общите цели на ЕС по Зелената сделка, не е необходимо да бъдат включени в стратегическите планове. "Една от причините е липсата на оценката за въздействието им върху икономиката. Това от своя страна води до забавяне на процеса по приемането на стратегическите планове". За земеделските производители е изключително важно да има яснота по прилагане на политиките в следващия програмен период, които да им гарантират сигурност и предвидимост.
Одобрението на Националния стратегически план трябва да стъпва само и единствено на правно обвързващи документи. Десислава Танева допълни, че това би улеснило много държавите членки да имат ясна, прозрачна и публична процедура по приемането им. „Считам, че за цялата земеделска общност е добре да вървим към приемане и финализиране на регламентите възможно най-скоро" .
България работи много интензивно по изготвянето на Стратегическия си план, заедно със заинтересованите страни. „Предложена, разработена и дебатирана е интервенционна логика за над 50 проекта по мерки в хода на тази обществена комуникация, като страната ни се е съобразила с препоръките, които представи Комисията. Те кореспондират с изготвените SWOT анализи от академичната общност за сектора“, каза още Танева.
В Стратегическия план за новата ОСП, схемите и мерките за подпомагане ще бъдат вписани като интервенции. Земеделската общност в страната ни очаква приключване на работа по Стратегическия план. Финализирането и одобрението му на ниво ЕК зависи от триалозите и финалното европейско законодателство.
През изминалата година страната ни успя да запази Преходната национална помощ и размерът на обвързаната подкрепа, който е 13 +2.
Европейската комисия (ЕК) ревизира и ще премахне част от ограниченията при производството и търговията на свине и свинско месо за пет области в Република България, наложени поради разпространението на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Това са областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, област София и община Аксаково в област Варна.
Базирайки се на високите резултати в борбата с АЧС при домашни свине през 2019 и 2020 година, оценени положително при одитите, извършени от ЕК, последният от които през ноември 2020 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) неколкократно излага пред комисията становище, че принципите на досега действащата регионализация не следва повече да се прилагат за всички засегнати области.
Поредното искане Агенцията отправи през февруари т.г. То беше разгледано на среща на Постоянния комитет към ЕК на 15 и 16 март, на която държавите членки гласуваха „за” ревизия на Решение за изпълнение на ЕК 2014/709. По този начин ЕК уважи искането и като първи етап в този процес ревизира и намалява ограниченията за петте области в България и община Аксаково.
Комуникацията между БАБХ и ЕК по отношение на останалите области продължава.
България стриктно спазва Решение за изпълнение на ЕК 2014/709, в което са разписани правилата за търговия със свинско месо и продукти от свинско месо от държави, констатирали и докладвали случаи на АЧС при домашните свине. Съгласно Решението територията на Северна България, областите Благоевград, Кърджали и Област София бяха категоризирани като зони от Част III (региони, в които е установена поява на АЧС както при домашни, така и при диви свине). Останалата част от територията на страната е зонирана като Част II (констатирано заболяване само при диви свине). Целта на регионализирането и въведените ограничения в териториите от Част III е да се предотврати разпространението на АЧС и да се защити единният пазар и международната търговия на ЕС.
С новото регионализиране от Част III в Част II свиневъдите от областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, Област София и общ. Аксаково ще могат да се възползват от облекчения в режима за търгуване на свинско месо и продуктите от него, произведени от местните ферми, в ЕС.
Напомняме, че АЧС е заболяване с икономическо отражение върху свиневъдния сектор. Месото, произведено и добито в региони, в които вирусът е бил установен, е напълно безопасно за консумация от човека.
Към момента свинското месо с произход от български свинеферми свободно се продава във всички търговски обекти в страната.
До 30 април 2021 г. се удължава срокът, в който стопаните могат да подават заявления за целеви кредит за закупуване на семена, разсад и торове за производство на зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и закупуване на торове, необходими при отглеждане на трайни насаждения: плодове (ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди, малини, сливи, десертно грозде), винени лозя и маслодайна роза. Документи се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. Предоставянето на кредитен ресурс ще бъде осъществено до 31 май 2021 г.
Утвърденият финансов ресурс е общо 12 млн. лева.
На подпомагане подлежат регистрирани земеделски стопани, с подадено и приключено заявление по схемите за обвързано подпомагане за производство на плодове (ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди и малини; сливи и десертно грозде) и/или зеленчуци (полски и/или оранжерийни), реколта 2020 г. , като кандидатите, отглеждащи винени лозя и маслодайна роза е необходимо да имат подадено заявление за подпомагане по СЕПП, реколта 2020 г.
Заемите ще се предоставят за покриване на част от производствените разходи по технологична карта за отделните култури, при следните ставки на хектар:
Зеленчуци:
• домати, краставици и пипер (оранжерийно производство) за семена/разсад – 19 500 лв./ха и за торове – 6 000 лв./ха;
• домати, краставици, корнишони и патладжан (полско производство) за семена/разсад – 3 200 лв./ха и за торове – 680 лв./ха;
• пипер (полско производство) за семена/разсад – 3 500 лв./ха и за торове – 910 лв./ха;
• картофи, лук и чесън (полско производство) за семена/разсад – 1 470 лв./ха и за торове – 510 лв./ха;
• моркови, зеле, дини и пъпеш (полско производство) за семена/разсад – 650 лв./ха и за торове – 550 лв./ха;
Трайни насаждения:
• ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди и малини - 600 лв./ха;
• сливи и десертно грозде – 520 лв./ха;
• винени лозя – 460 лв./ха;
• маслодайна роза – 200 лв./ха.
Лихвата по кредита е в размер на 1,5 % годишно. Срокът за погасяване е 30 ноември 2021 г. Максималният размер за предоставяне на кредитен ресурс от ДФ „Земеделие” е в размер на 300 000 лв. на земеделски производител.
Указанията по схемата са публикувани на сайта на ДФ „Земеделие”.
Всички неопаковани храни, които стигат до крайния потребител, трябва да бъдат етикетирани. Това е регламентирано в Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, одобрена от Министерски съвет. Изискванията се отнасят при директна продажба на неопаковани храни на краен потребител, както и такива, които се предлагат от заведенията за обществено хранене, където продуктите не са предварително опаковани. Етикетите трябва да указват наименованието на продукта, срока на минимална трайност или годност, както и информация за бизнес оператора, който предлага храната на пазара
Съгласно Наредбата, информация за съдържанието на продуктите се поставя в близост до храната, на мястото на предлагането й в обекти за търговия на дребно с храни. За храни, които са предварително опаковани и се доставят от заведения за обществено хранене, клиентът ще бъде информиран за съдържанието им при получаване на храната. Съдържанието на храни, които се консумират в заведения за обществено хранене, може да бъде поискано от потребителя на място.
Освен това етикетите трябва да бъдат с маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната. Това ще позволи храните, които представляват риск за здравето на потребителите, да бъдат по-лесно проследени и възбранени. Основната цел на измененията е защита на здравето на потребителите и гарантиране правото им на информираност. До момента за тези храни се изискваше единствено да бъдат посочени съставките, причиняващи алергии или непоносимост.
Пчеларите със сключени договори по Националната програма по пчеларство (НПП) от приема за 2021 г. могат да кандидатстват за кредити от Държавен фонд „Земеделие”. Заявления за кредитиране се приемат от 17 март до 30 юни 2021 г. в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ по постоянен адрес на физическото лице и по адрес на регистрация на юридическото лице.
Възможността за кредитиране позволява на пчеларите да получат предварително финансов ресурс за реализиране на одобрените им проекти по мерки А, Б, В и Д от НПП – за закупуване на нови кошери, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, както и за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.
През 2021 г., за първи път кредитите ще се предоставят с още по-нисък годишен лихвен процент в размер на 2,5%. Те се отпускат пряко от ДФ „Земеделие“ и покриват до 95% от полагащата се безвъзмездна финансова помощ по мерки А, Б, В и Д от НПП, а останалата част се осигурява от кандидатите. Кредитът и дължимата по него лихва се погасяват еднократно, чрез прихващане на стойността му от одобрената финансова помощ, която пчеларят ще получи по Пчеларската програма. Отпускането на кредита се осъществява по облекчен ред, като от кредитополучателите се изисква издаване на запис на заповед в полза на ДФ „Земеделие“, без обременяващи процедури по учредяване на ипотеки върху недвижими имоти и/или залози върху движимо имущество.
За улеснение на стопаните, цялата информация за условията за кандидатстване по схемата за кредитиране е качена на интернет страницата на ДФ „Земеделие”.
 
 
По данни на МЗХ, най-голям принос за увеличение на общия износ на пресни зеленчуци през 2020-та година има отчетеният ръст при краставиците – с 4,4 хил. тона, сладката царевица – с 2,5 хил. тона и пиперките – с 2,4 хил. тона.
Повече са и изнесените количества домати (с 1,2%) и зеле (с 42,9%).
Сериозно намаление спрямо предходната година е налице при експорта на бобови зеленчуци (основно грах) – с 6,1 хил. тона (49,2%). Съществено по-малко са и реализираните навън картофи и лукови зеленчуци – съответно с 30,6% и 45,3%.
Според Статистиката на МЗХ, през 2020-та годишното понижение на общия износ на пресни плодове е свързано основно със свитата реализация на дини – с 5,2 хил. тона (57,1%) и череши – с 1,3 хил. тона (61,4%). С между 28,1% и 61,4% по-малко са насочените за чужбина черупкови плодове, кайсии и ябълки.
Значително нараства обаче експортът на праскови, грозде и вишни – около два – три пъти спрямо 2019 г.
От 03.03.2021г. е в сила Регламент 2021/374 https://www.dfz.bg/bg/selskostopanski-pazarni-mehanizmi/vino/legislation_wine/Euro_legislation_wine/,изменящ Регламент 2016/1149 по отношение на лозаро-винарския сектор във връзка с пандемията от COVID-19.
ОЧАКВАТ СЕ по-сериозни икономически сътресения на основните пазари за вино
Съгласно чл. 2, параграф 2 от новия Регламент, ако проверките показват, че цялостната операция, обхваната от заявлението за подпомагане, не е изпълнена изцяло, но общата ѝ цел все пак е постигната, държавите членки изплащат подпомагане за отделните действия, които са изпълнени, и налагат санкция в размер на 100 % от сумата, първоначално предоставена за тези действия в заявлението за подпомагане, които не са били изцяло изпълнени.
Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, в т.ч и България.
Кое наложи промяната? Поради липсата на яснота във връзка с продължителността на кризата, която причинява дългосрочни щети на лозаро-винарския сектор на Съюза, е малко вероятно потреблението на вино да се възстанови и се очаква експортните пазари да бъдат загубени.
Това съчетание от фактори оказва значително отрицателно въздействие върху ценообразуването на пазара на вино в Съюза. Запасите, които и без това бяха рекордно високи в началото на пазарната 2019—2020 г., се увеличиха още повече. Ситуацията ще се влоши допълнително в резултат на прогнозираното значително производство на вино от реколта 2020 г., което се очаква да надхвърли с около 10 милиона хектолитра виното от реколта 2019 г.
Държавен фонд „Земеделие“ започна подписването на договори по Националната програма по пчеларство (НПП) за 2021 г. 1 952 кандидата са одобрени за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ от 8 052 644 лв. С увеличението на бюджета по програмата за тази година всички допустими кандидати ще получат финансиране.
Пчеларите ще бъдат поканени за подписване на договорите в областните дирекции на ДФЗ-РА, където са подали документи за участие. С договорите си те ще получат и специално подготвена информационна брошура. Очаква се до края на месец март всички договори да са подписани.
Закупуването на техническо оборудване при първичен добив и обработка на пчелни продукти се оказа най-желано. По тази мярка са одобрени 1 413 кандидата с одобрена финансова помощ от 3,5 млн. лева.
Интерес бе отбелязан и към закупуване на кошери, отводки и пчелни майки, където на 1 247 пчелари е одобрено финансиране в размер на над 3,3 млн. лева.
900 пчелари ще получат финансиране в размер на близо 1 млн. лв. за закупуване на лекарства за третиране на пчелните семейства.
Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. е с общ бюджет от 22.5 млн. лева.

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Галерия

Изтича срокът за предоставяне на документи по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.

Успешното земеделие на България - 19-ти филм,  2019 г.

Успешното земеделие на България - 18

Успешното земеделие на България - 17

Успешното земеделие на България - 16

Успешното земеделие на България - 15

Успешното земеделие на България - 13

Успешното земеделие на България - 12

Земеделие 2015

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand