Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) започва масови проверки във всички животновъдни обекти с промишлен характер за водоплаващи и кокошеви птици в страната. Предстоящият зимен сезон е рисков за птиците по отношение на болестта Инфлуенца. Именно поради тази причина инспекторите ще следят за спазване на изискванията за биосигурност и изпълнението на самоконтрола във фермите по отношение Инфлуенца по птиците и Салмонелоза. Обектите трябва да изпълняват въведените мерки за биосигурност, съгласно законодателството и приложението им на практика.

Честотата на взимане на пробите и техният брой трябва да се прилага в съответствие с Националната профилактична програма за контрол и допълнителните инструкции, утвърдени от БАБХ за гарантиране здравния статус на сектора.
При установяване на пропуски в прилагането им на собствениците ще бъдат съставяни актове за установяване на административно нарушение. Проверките ще продължат до 18 октомври 2019 г. включително.
В началото на месец септември на среща с птицевъдния бранш в БАБХ бяха обсъдени мерките за биосигурност, които трябва да се спазват от самите фермери. Агенцията по храните извършва проверки за прилагането им, а именно вземане на проби за проверка ефективността на дезинфекцията, документална проверка и инспекция на място в обекта на изготвения план за биосигурност.

От днес, 1 октомври 2019 г., започва прием на заявления по схемата на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“. Документи се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ до 15 октомври 2019 г. Финансовото подпомагане ще бъде изплатено до 8 ноември. Утвърденият финансов ресурс за 2019 г. по схемата е от 2,144 млн. лева.
Отпуснатите средства се разпределят за щети, настъпили през 2019 г., при следния интензитет от производствените разходи по култури:

От 1 октомври стартира прием на документи за закупуване на поземлени имоти в горски територии, собственост на физически лица. През 2016 г. процедурата беше обявена за първи път и предизвика изключително голям интерес.

Изкупуването ще се извършва от 6-те държавни горски предприятия. Целта е към държавните гори да бъдат присъединени малки горски имоти, които не могат да бъдат обслужвани и поддържани в добро състояние от настоящите им собственици. Заявления ще могат да се подават до 15 януари 2020 г., след което ще бъде извършено оценяване. Одобрените предложения ще бъдат придвижени за закупуване на следващ етап.
Държавните горски предприятия няма да закупуват поземлени имоти в горски територии, които са собственост на общини, юридически организации и сдружения.
Въвежда се нов праг на изискването за максимална обща площ на поземлените имоти, предлагани от един и същ собственик за закупуване. Тя не трябва да надхвърля 50 дка в рамките на една процедура.
Предвидено е да отпадне изискването за представяне на таксационни описания на подотделите, включени в предлаганите от заявителите имоти. С цел намаляване на административната тежест, тази информация ще се изисква по служебен път от съответното държавното горско или държавното ловно стопанство, в чийто обхват попада предлагания за продажба имот. За улеснение на заявителите, ценовото предложение се предлага да бъде по образец.
При проведената през 2016 г. процедура бяха финализирани сделки за закупуване на 126 имота с обща площ 1029 дка, на стойност от близо 600 хиляди лева.

От 7 до 18 октомври 2019 г. пчеларите могат да кандидатстват за държавна помощ de minimis в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. За обезпечаване на финансирането е разпределен бюджет в размер на 4,5 млн. лв., реши Управителният съвет на ДФ „Земеделие”.

Финансова подкрепа имат право да получат пчелари, които притежават най-малко 20 пчелни семейства. Те трябва да са реализирали качествен пчелен мед през 2018 и/или през 2019 г. Продукцията им следва да отговаря на изискванията, заложени както в Закона за пчеларството, така и на Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за човешка консумация.
Финансовото подпомагане, което пчеларите ще получат по линия на минималната държавна помощ, ще покрие част от годишния им разход за отглеждане на пчелно семейство. Подкрепата има за цел да компенсира направените от стопаните разходи за зазимяването на кошерите и за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на пчелен мед.
Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).
Помощта се предоставя на земеделски стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция – физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, отглеждащи пчелни семейства, които са регистрирани земеделски стопани, по реда на Наредба №3 от 1999 г.
Размерът за подпомагане на пчелно семейство ще бъде определен след приключване на кандидатстването за помощта. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят указания за предоставяне на помощта.

С един месец се удължават сроковете за издаване и съответно за предоставяне на сертификатите за биологично производство във връзка с прилагане на .мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Срокът за издаване на сертификатите от страна на контролиращите лица става до 30 октомври вместо досега предвиденото – до 30 септември. Съответно срокът за предоставяне на документа на Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция се удължава от 30 октомври на 30 ноември.
Измененията са направени в Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., и са публикувани днес в брой 76 от 27.9.2019 г.на Държавен вестник.
Целта на промяната в наредбата е да се даде възможност за по-голяма прецизност при изпълнение изискванията за предоставяне на писмени доказателства от страна на кандидатите по мярка 11 „Биологично земеделие“.
От дирекция „Развитие на селските райони” припомнят, че всички кандидати по мярката, чийто многогодишен ангажимент изтича в края на 2019 г., са задължени да предоставят на ДФЗ–РА най-малко веднъж такъв сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство.
Документите трябва да удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажиментът.

Резултати от приложението на топ хербицида АТЛАНТИС ФЛЕКС на Байер КропСайанс и на инсектицида ДЕЦИС 100 . Сигурна защита в пшеница от упоритите плевели власатка и овсига и от неприятелите още от първите фази в развитието на културата. Интервю с Радко Христов и земеделци от Старозагорско и Бургаско.

Проф. д-р Паскал Желязков, д.в.м е новият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заеманата от него позиция до момента е директор на Национален Диагностичен Научноизследователски Ветеринарномедицински Институт „Проф. Д-р Г. Павлов“.
Проф. Желязков има дългогодишен опит като ръководител на структури с научноизследователска, диагностична и аналитична дейност. Бил е началник отдел в Център за оценка на риска, директор на Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча, както и зам.-генерален директор в Национална Ветеринарномедицинска Служба.
Има над 90 научни публикации и научни доклади. По образование е ветеринарен лекар, завършил е Висшия Институт по зоотехника и ветеринарна медицина гр. Стара Загора. Владее английски и руски език.
Назначен е и нов заместник-изпълнителен директор д-р Марияна Шумова, която към момента изпълнява длъжността началник отдел в дирекция „Граничен контрол“. Д-р Шумова е изпълнявала и длъжността директор на Областната дирекция по безопасност на храните в Хасково. Тя ще заеме позицията на доц. д-р Тодорка Янковска-Стефанова, д.в.м.

За трите почивни дни - 21-23 септември към дежурните екипи на МЗХГ и ДФ Земеделие са подадени общо 37 сигнала за горящи земеделски площи. Пожарите са горели на територията на областите: Русе, Разград, Плевен, Монтана и Хасково, като общата засегната площ е над 4500 дка.
Най-големи са щетите в областите Плевен и Русе. В област Плевен пламъците са обхванали около 2400 дка, а в Русенска област – 1500 дка.
Сигналите са постъпили от дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР. Екипите са констатирали основно изгаряния на стърнища от пшеница, площи с царевица, пасища и сухи треви. Местоположението е локализирано с GPS и са извършени измервания на засегнатите площи. Предстои да се установи дали площите са декларирани за субсидии и съответно по кои схеми и мерки.
ДФЗ напомня, че паленето на стърнища е забранено и подобни действия се санкционират. Съгласно Закона за опазване на земеделските земи санкцията за първо нарушение е от 1500 до 6000 лв., а при повторно става от 2000 до 12 000 лв. Изгарянето на стърнища е нарушение на основно изискване за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, което е част от изискванията за кръстосано съответствие. Спазването на изискванията за кръстосано съответствие е задължително условие, за да могат земеделските стопани да получат пълния размер на директните си плащания. Съгласно изискванията на европейското законодателство санкцията при неизпълнение на стандартите за добро земеделско и екологично може да се достигне до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане в продължение на една или повече календарни години.