Работeйки с евтини сензори от графен, прикрепени към растенията, фермерът има възможност да разгърне потенциала на полето си.
Технологията измерва времето, необходимо на две царевични растения да преместят водата от корените си, към долните им листа и след това към горните им листа.
Събраната информация ще предостави нови данни на изследователите и фермерите. Технологията е разработена от Лян Донг, доцент по аеродинамични науки и електротехника.
Първият пробив е през 2004 г., а графенът е направен от листа от въглерод в пчелна пита и е бил колкото един атом. Неговите свойства са вълнуващи за изследователите, защото продуктите са силни и стабилни, тънки, почти напълно прозрачни, изключително леки и невероятни проводници на електричество и топлина.
„Този процес на производство е прост. Просто използваш лента, за да произвеждаш тези сензори. Цената е в центове ”
„Концепцията за прилагане на електронни сензори на растенията е съвсем нова“, казва Донг. „Най-вълнуващото приложение на сензорите, базирани на лента, които сме тествали досега, са сензорите на растенията. Те са толкова малки, че могат да открият транспирацията в растенията, но няма да повлияят на растежа или производството. "
Те могат също така да отворят нови врати за голямо разнообразие на приложенията, включително сензори за биомедицинска диагностика, за проверка на структурната цялост на сградите и за мониторинг на околната среда. След някои модификации, сензорите могат да се използват за тестване на болести или пестициди в културите.
Източник: Successful Farming

Ако има някакво съмнение относно бъдещето на роботите за борба с плевели, добре е да знаете, че John Deere наскоро е похарчил 305 млн. долара за придобиване на Blue River Technology (BRT), компания в Калифорния, която е създала „Летус Бот“.
Използвайки вградена камера, Летус Ботt сканира полето, използвайки алгоритми и машинно зрение, за да идентифицира всяко изображение като културно растение или плевел само за 0,20 секунди и напръсква нежеланото растение с целева струя хербицид.
Позовавайки се на богата база данин от растителни и плевелни изображения, машината има уникалната способност да идентифицира най-малките различия между културата и плевелите и да открие плевела с помощта на роботизирани дюзи, които са едновременно точни и прецизни.
Тъй като технологията See & Spray прилага дози хербицид само към плевелите (за разлика от приложението в цялата област), машината намалява употребата на химикали с около 90%.

 - Казвам се Алдрюс Гигиаскас от Литва и съм асистент професор в Университетът във Вилнюс, шеф на лабораторията за проучвания на Био Енерджи.-Какво представихте днес на българските земеделци?

 - Днес говорих за устойчивото земеделие, как да поддържаме почвата здрава и как да запазим и  увеличим микроорганизмите и биоразнообразието в нея.

- Защо микроорганизмите са толкова важни за растението?

• Защото трябва да разберем, че почвата е жива система и в нея можем да намерим много различни микроорганизми, които да действат като биостимулатори за растенията. Ние виждаме  взаимодействието между растенията, почвата и бактерии и други микроорганизми.  Те  помагат на растенията да увеличат запасеността си  с азот,  фосфор,  калии и т.н. както и да го защитят от патогенни гъби.

• Кои са грешките, които допускаме с конвенционалното отглеждане на културите?

• Първата грешка е начинът, по който мислим, защото в повечето случаи правим,  каквото решим,  само и само за да получим печалба и не мислим за последствията.  Когато добивът ни намалее,  единственото нещо,  което ни хрумва,  е да увеличим торенето с минерални торове.

 Трябва да започнем да мислим по друг начин,  може би да намалим синтетичните торове,  но да добавим някои биологични торове.  И дори добивът да остане същият или да спадне малко,  но като намалим химичните торове,  а за сметка на товада  увеличим биологичните торове и продуктите на Пенерджетик например като активатори на организмите в почвата. Така че основният проблем е нашето мислене. Все още  малко са фермерите,  около един процент само,  които се замислят за биологичните алтернативи.

• Говорихте за значението на разграждането на растителните отпадъци, за азотофиксиращите бактерии. Кои са продуктите,  които предлагате на българския пазар?

• Ние предлагаме цялата гама продукти,  защото като се използва само един, например азотофиксиращите бактерии, те ще поддържат нивото на азот,  но това не е достатъчно.  Ние трябва да имаме по-комплексен подход, трябва да мислим и за азота,  но и за фосфора и калия. Това са основни елементи,  които са нужни за всички растения и трябва да увеличим нивата на всички тях.  

Те се съдържат  в  огромни количества в околната среда или във въздуха и почвата,  но растенията не могат да ги използват.  Например азотът съставлява близо 78 процента от въздуха,  но растенията не могат да го усвоят и ние намерихме микроорганизъм или по скоро природата е създала микроорганизъм,  който може да фиксира този азот и да го предостави на растението.  Така е и с фосфора и калия -  имаме огромни количества,  стотици хиляди тонове на хектар,  но те са неусвоими за растенията.  Само  чрез близкото взаимодействие между микроорганизмите и растенията те могат  да бъдат усвоени от околната среда. Теоретично,  ако създадем такива супермикроорганизми,  няма да имаме нужда от синтетични торове въобще, но това е въпрос на  бъдещето.

• Говорихте и за симбиозата между корена на растението и микроорганизмите. Как работи тази връзка?

• Работи много просто. Микроорганизмът ризобиум наример търси корените, защото,  за да оцелее,  той има нужда от тази връзка.  При тази симбиоза растението и микроорганизмите не могат да оцелеят поотделно в почвата и за тях е важно  да са заедно.  Както при  бобовите растения микроорганизъм влиза в симбиоза и депозира азот в техните грудки.   Тези връзки са много важни както за микроорганизмите,  така и за растенията.

• Разказахте и за начините, по които някои микроорганизми предпазват растенията от заболявания.

• Природата е създала микроорганизъм, който произвежда антибиотици.   Те се  освобождават в средата около този микроорганизъм. Ако той  иска да получи храна от растението,  то трябва да е здраво.  Затова той произвежда антибиотици срещу патогените,  за да не могат те да нападнат растението. Така то  ще отделя захар чрез фотосинтезата и  ще я споделя  с микроорганизмите.  Това е цикълът,  който работи  между растенията и микроорганизмите и този модел го виждаме и при разлагането на растителните отпадъци, защитата от болести и всички други взаимодействия межди микроорганизмите и растение.
• - Какви са вашите съвети как да подобряваме здравето на микроорганизмите в почвата?

• За да ги насърчим, трябва да използваме по-малко химикали, по-щадящи обработки на почвата,  защото не искаме да разваляме нейната структура.  Почвеният слой от 2-5 см е като нашата кожа и ако постоянно я пръскаме с химикали и я нараняваме механично,  ние я унищожаваме. Ако всяка година я нараняваме,  тя има нужда да се възобнови.  Затова най-добре да прилагаме  технологията „Но тил“ или много плитки обработки само върху най-горните няколко сантиметра от почвата.

 Намалете химичните торове,  защото те са като антибиотиците за нашето тяло –убиват микроорганизмите,  включително и  полезните,. Разбира се в близките десетилетия надали ще успеем да заменим напълно химичните торове с биологични,  но можем да намерим компромис и да ги използваме заедно.

 - Казвам се Джоел Уилиямс и съм независим лектор за здравето на почвата.

- Имахте един интересен пример за голф игрищата и проблемите им с едногодишните житни плевели.

• Това е един типичен проблем за голф игрищата. Те предпочитат многогодишни треви,  които имат повече коренова система и отделят повече коренови ексодати,  като по този начин подхранват повече и микробите . Но предпочитат да имат и  гъби близо до тяхната коренова система и там се крие разликата между тях и едногодишните житни,   които заплевеляват тези полета.  В случая „пола ануа“  - този плевел заплевелява сериозно голф игрищата защото те са в доста неестествено състояние, доста са  торени, доста фунгициди се прилагат и има  много движение по тях.  Това е пречка за почвата и в точно такава среда този плевел се чувства прекрасно.  Ние  можем да приложим някои гъбични инокуланти и източници за храна за гъбите,  като по този начин да подпомогнем тяхното намножаване в почвата . Така  променяме баланса на гъби към бактерии впочвата и по този начин създаваме едни по-подходящи условия за многогодишните растения ,  те стават по-конкурентни и по-агресивни.  В същият момент сме създали среда,  която не е оптимална за едногодишните житни и те губят своята конкуернтност и жизненост.  Те  ще започната да отслабват,  пожълтяват и умрат. И така можем да се отървем от едногодишният плевел просто като променим баланса на микроорганизми в почвата.

• Имаше въпрос от залата дали това се отнася за пшеницата, защото тя е едногодишно житно растение и това значи ли,  че тя има антагонизъм с микоризните гъби?

• Няма точно определени граници и това каква среда предпочитат растенията, по-скоро е спектър и имаме и едногодишни растения,  които си сътрудничат с микоризните гъби,  някои даже  изграждат доста силно сътрудниество.  Въпреки,  че пшеницата е едногодишно растение и тя е по- гъболюбива от повечето плевелни едногодишни житни растения и можем да помогнем на тази култура,  като включим повече гъби в почвата. Но въпросът е важен,  защото ако имаме многогодишни житни на това поле то микоризната губа ще подпомага тях защото те отделят повече въглерод през корените си и в такъв случай може да се получи антагонизъм с микоризата.  но нямаме конкретни изследвания, това поле е много ново и има много още да учим и много въпроси,  на които да отговорим.

• Говорихте за разликата между екзодатите на бактериите и гъбите, каква е тя?

• Различните микроорганизми произвеждат различни отпадни продукти и микробиални метаболити в околната среда и те могат да извършват много различни функции. Ние  сме в самото начало на тяхното изследване.  Някои от тях могат да имат антигъбично действие,  други могат да стимулират растежа на растението други са директно храна за растението,  а други са въглеродни производни,  които могат да останат в почвата и да изграждат хумусното съдържание.

 Започваме да разбираме,  че начинът,  по който гъбите се хранят с органична материя и след като я поемат отделят своите отпадни продукти.  Тези  отпадни продукти при гъбите са по-сложни структурно и за това те са по-стабилни в почвата,  докато при бактериите, когато те се хранят с въглерод и те отделят различни отпадни продукти,  но те са доста по-прости и по този начин те са по-лесно разградими и по-лесно се приемат от други организми в хранителната мрежа на почвата. Гъбните продукти,  са по-сложни структорно и им трябва повече време да се разградят и затова те остават в почвата повече време. Това  помага за формирането на хумуса и обогатяването на почвата с въглерод,  тоест гъбите са много по-важни за формирането на хумус в почвата.

• Споделихте и за големият ефект на кореновите екзодати за формиране на хумус в почвата, бихте ли ни разказали повече за това?

• Едно ново проучване проследява разликата между гниещите корени и гниещата растителна маса над земята и как въглеродът се придвижва по хранителната мрежа на почвата и колко от него остава в стабилни форми в него /хумус/, като сравняваме това с кореновите ексодати.  Това  е много трудно изследване,  защото тези ексодати са много трудни за проследяване.  

Веднаш излезли от корена,  те са прекрасна храна за микроорганизмите и много бързо биват консумирани.  Те  са в почвата от половин час до няколко часа и се придвижват много малко от корена 1-2 мм и това е причината да са толкова трудни за изследване в сравнение с растителните остатъци,  било то корени или надземни растителни остатъци.  Но това беше обектът на това изследване и резултатът от него е ще кореновите ексодати. Те са много по важни за изграждането на въглерод в почвата /хумус/ в сравнение с растителните остатъци,  а голямата част от усилията,  които сме полагали,  за да създадем повече въглерод в почвата е бил насочен към управление на растителните отпадъци.

  Но това проучване показва,  че кореновите ексодати са от 2 до 13 пъти по- ефективни в това да бъдат метаболизирани от гъбите и бактериите в почвата и преобразувани в тези по-стабилни форми.  Отново ще кажа,  че тук  е важно количеството на гъби около корените на растенията и те поемат тези ексодати,  ще ги превърнат в тези по-стабилни форми на въглерод.  Това беше едно от няколко проучвания,  които ще се опитат да разяснят тези процеси и това е много вълнуващо,  защото това значи , че можем да натрупваме въглерод в почвата в същото време в което отглеждаме основните си култури или поне да го правим по-ефективно и така имаме ситуация,  в която всички печелят - когато гъбите помагат за развитието на културата и в същото време обогатяват почвата с въглерод благодарение на фотосинтезата и кореновите ексодати,  които растението вкарва в почвата.  

Очакваме още открития в тази област,  за да можем да открием нови начини да се грижим за растенията и тяхното разнообразие,  което да подпомага този процес и така да подобрим натрупването на въглерод в почвата.

• Това показва ли, че покривните култури са много важен елемент в подобряването на почвата?

• Точно така, особено когато говорим за разнообразни покривни култури /смесица от няколко вида едновременно/ , тогава имаме разнообразие от коренови ексодати и разнообразието в тези взаимодействия.  Изглежда че те са изключително важна част от общата картина.

• Говорихте и за факторите, които вредят на гъбите в почвата, кои са грешките,  които допускаме,  когато отглеждаме културите си?

• Голямата грешка е обработването на почвата, когато я орем или правим други дълбоки обработки. Това е особено тежко за гъбите,  защото те се развиват като дълги нишки наречени хифи и те биват скъсани и разбити когато правим обработки на почвата.  Така че това е може би основният проблем.

 Но има и други неща,  които правим в земеделието които също пречат на развитието на почвата. Например фунгицидите , които вредят на гъбите и прекалената употреба на водоразтворими торове. Внасянето на малко от тях  е добре,  но внасянето на прекалено много на един път е проблем,  защото гъбите не обичат солена среда и така им пречи да се развиват добре.  С  тези мероприятия правим така,  че почвите са по-доминирани от бактерии и това създава условията за развитие на растения,  които се развиват добре в такава почва – това са плевелните по-устойчиви растения.  Много от нещата,  които правим,  спомагат за проблемите които имаме с плевелите и правят културните ни растения зависими от  постоянно предлагане на торове,  защото почвата не може да стане достатъчно здрава,  за да успява да разтваря минералите в почвата в усвоима форма за растенията.

• Кои са първите крачки, които трябва да предприемат земеделците?

• Има две стратегии, които могат да приложат,  за да започнат този процес.  Първо да намалят основното торене и първата стратегия е „интегрирано управление на хранителните вещества“.  Това е да се комбинират синтетичните торове с въглеродна основа.

 Когато смесим хранителни в-ва и въглерод заедно и когато те се свържат,  те са стабилизирани и така хранителните в-ва се държат по друг начин.  Те не са толкова водоразтворими не се изпаряват лесно,  не се отмиват лесно защото са свързани с въглерод.  Това е първият метод  - комбинирайте с въглерод винаги,  когато прилагате торове или източници на микроелементи.  Когато правим това,  подобряваме ефективността на тези хранителни в-ва,  защото ги стабилизираме и ги държим в кореновата зона.  Така  пречим да се отмият.  Другият  елемент тук е фермерите да се опитват да внасят част от торенето листно, тук те могат да бъдат доста прецизни и да използват малки дози хранителни в-ва и да ги доставят листно където те са директно абсорбирани от растението,  така не се прилагат в почвата  и  не нарушават нейният баланс.  По този начин  почвата е по-активна,  а в същият момент сме доставили тези хранителни в-ва на растението.

• Споменахте, че когато правим листно подхранване,  ние индиректно стимулираме микробиологията в почвата и така чрез това активиране на биологията растението получава повече хранителни в-ва отколкото от самото листно подхранване.

• Да, точно така. Какво става? Тези хранителни вещества активират фотосинтезата и когато тя се активира растението започва да отделя и почвени ексодати и когато това стане,  това храни микробиологията в почвата.  Те  се активират и започват да освобождават хранитени вещества от минералите.  Това,  което искам да кажа е,  че тези хранителни елементи които микробиологията в почвата започват да циркулират,  са много повече от това малко количество,  което сме внесли листно.

Така че ефекта,  който виждаме след третиране,  до голяма степен се дължи на това,  което сме предизвикали като ефект  в  микробиологията в почвата.

• Говорихте за електропроводимостта на работният разствор, как го измерваме?

• Измерва се лесно със специален уред, не е нещо скъпо или високотехнологично.

• И каква е целта на това, какво искаме да видим?

• Целта е показанията да са межди 1,5 до 3.

• Казахте, че понякога когато видим следи от изгаряне с течен азот,  това може да се дължи на дефицит на никел от растението.

• Уреята, приложена листно, може да е много ефективно торене за растението,  но предполагам,  че замеделците са виждали , че когато третират с нея,  виждат изгаряне на листата.  Една от причините не е че уреята е прекалено силна или прекалено концентрирана,  ами защото растението не е имало достатъчно от един минерал – никел.  Никелът е част от един ензим в растението наречен уреаза и това,  което той прави,  е да разгражда уреята и да помага на растението да я усвои и използва,  за да прави аминикиселини и протеини и така без никел растението не може да обработва уреята в протеини. Установили см,  че когато се пръска,  при дефицит на никел урея  може да се натрупа и да стане токсична за растението и разбирасе тя е причината за изгарянето.  Но самата причина да се натрупа толкова че да причини изгаряне е,  защото растението няма достатъчно никел,  за да я обработи.

• Какви са вашите препоръки за дозите на приложение за урея?

• Доста съм чел по въпроса и много източници цитират 400- 500 мл/дка 1 кг може да е ефективен,  2 кг може да са ефективни.  Имаме изследвания,  които показват добри резултати и с 8 кг на декар но въпреки че това е теоритично възможно аз мисля че това,  към което трябва да се стремим,  е не да намерим максималната,  а минималната доза.  Искаме да имаме добър ефект с максиално ниска доза при житни например. Има много доказателства,  които показват,  че 400-500 милиграма на  дка е ефективна доза.  Но тези проучвания не са включвали никел.  Обаче ако  това растение има недостиг на никел,  са щели да получат още по-добри резултати,  ако са го добавили в това приложение.

По информация от МЗХ, съгласно Индикативния график за субсидирането по ПРСР през 2019 г. , отворени ще бъдат следните подмерки:

 - Казвам се Джоел Уилиямс и съм независим лектор за здравето на почвата.

- Кои бяха основните теми, по които говорихте тук в Пловдив?

- Днес споделих че ни трябва по-ясна картина на това какви грижи трябва да полагаме за почвите.  През годините винаги сме опростявали тяхната сложност и и това доведе до някои проблеми.  Моето  послание беше,  че трябва да погледнем през по-широко,  цялостно почвената система,  химията,  физиката  и биологията и растенията и как всички те си взаимодействат.  Когато  направим това,  когато погледнем цялата система,  можем да открием по-ефективни мерки,  с които да се справяме с различни проблеми.  Това  прави решенията,  които взимаме и мероприятията,  които предприемаме по-ефективни. 

- Как работи тази система, как растенията си сътрудничат с микроорганизмите.

- Растението храни  почвените микроорганизми чрез процеса на форосинтеза, същият процес който използва,  за да расте и то. При този процес растението улавя въглеродния диоксид и го превръща в захари, въглехидрати,  растителна биомаса и др. а определен процент от този въглерод се изпраща по кореновата система и се изкарва извън корените под формата ка коренови Ексодати.  Чрез тези течности,  излизащи от корените на растенията,  отделяйки тези захари и въглехидрати и редица други съединения,  които чак сега започваме да категоризираме и разбираме, тези съединения предоставят храна за микроорганизмите.  Но също действат като химически сигнали,  с които растението провокира определени микроорганизми и подтиска други.  По  този начин си набира определени видове микроорганизми в различни моменти от своя растеж.  Но храната за тези ексодати е фотосинтезата и затова как се грижим за здравето на растенията и тяхното хранене и разнообразието от растения всички тези парчета от пъзела могат да имат влияние върхи това колко коренови ексодати се отделят в почвата,  както и колко различни видове ексодати се отделят.  Колкото по-разнообразни са растенията,  толкова по- разнообразни ще са и ексодатите и толкова по разнообразни ще са микроорганизмите,  които ще промотираме в почвата.  А това помага да достигат повече хранителни вещества до растението и ще го предпазват по- добре от вредители и болести например.

- От някои ваши слайдове видяхме че и обратното е в сила, че от това какво имаме в почвата, дали е  доминирана от гъби или бактерии ,  това ще спомогне за развитието на различни видове растения. Как работи това?

- Пак опираме до същият процес. Микроорганизмите също отделят свои екзодати които наричаме микробиални метаболити, тоест отпадни продукти от микроби.  Тези съединения,  които те отделят,  също са сигнали за растенията и те реагират на тях.  Така чрез подмяна на микроорганизмите в почвата и променяйки биологичната й  активност , особено променяйки баланса межди гъби и бактерии,  можем да създадем среда,  която е пригодена за различни растения,  които биха харесали тези условия.  По  този начин можем и да си помогнем с борбата с плевелите,  като стимулираме микроорганизмите,  които подпомагат развитието на нашата основна култура.  Това  помага  тя да е по-конкурентна спрямо плевелите и други растения.

 С много надежда започваме новата година и нека всички вярваме, че работата и домът ни са благословени! В днешното предаване ще си припомним моменти от 2018-та и ще се порадваме на красота от родните ниви и лозя. Какво ви предлагаме днес: БАСФ и БАЙЕР КРОПСАЙАНС – заявка за успешни решения през новия сезон БАСФ с ясна стратегия за бъдещето на земеделието - Ваня Горчева с анализ на изминалата година - интервю от семинара на НАЗ. Жечо Мурзов и Габор Равицки - интервю от семинара на НАЗ, Синджента България – опит от Вълчедръм с хибрида Бакарди, Кортева – опазване на лозята - Валентин Реджев, 10 години Еуралис в България - Севдалина Георгиева, Академия за фермери – нови идеи от форума в Пловдив - Георги Мантарлиев.

Шестото поредно издание на уникалната не само за нашата страна АКАДЕМИЯ ЗА ФЕРМЕРИ, събра в Пловдив през декември 2018 г. елита на агро бизнеса и водещи учени и експериментатори в областта на почвеното плодородие и устойчивото земеделие . Слоганът на този авторитетен форум - Свят на възможности, е напълно в духа на революционните идеи, които проповядват и внедряват у нас ентусиасти като основателя на Академията – Георги Мантарлиев и неговите съмишленици. Новите технологии стават все по-популярни чрез Академия за фермери и вече доказват своите предимства в много стопанства у нас. Интервю с Георги Мантарлиев и Витауташ Лиакас - Университет "Александру Слугински" - Литва.

- Кои бяха основните идеи, които споделихте с  аудиторията днес?

- Витауташ Лиакас:Това е биологизация на всички процеси, които протичат в почвата. Ние виждаме,  че се увеличава количеството на  торовете,  които се влагат,  но добивите не растат.

В почвата всички процеси се извършват от микроорганизми. Всъщност фермерът трябва да знае какъв е микробиологичният  и химичният състав на почвата, и какви реално са нуждите на растенията. За тези 6 години,  в които ние работим  тук, българските фермери са направили голяма крачка в посока към биологизацията на своите стопанства.

Това,  което видяхме преди 6 години и сега   са  две абсолютно различни реалности на полето. Водещите фермери вървят стъпка по стъпка в унисон със  световните тенденции.

 Днес акцентирахме вниманието си към това,  че фермерът  първо трябва да промени своето мислене.  Не е достатъчно  да купиш добра сеялка,  качествени  семена или някакъв тор.  Фермерът трябва да съедини всичко това в една верига.

Ако извърши едната дейност добре,  а другата не,  нищо няма да се получи много добре. Говорихме за тази верига  и подчертахме ,  че най-слабото звено определя нейната здравина.  Затова  пожелахме  на фермерите да намерят слабото звено в своето стопанство и да го укрепят.

• Кои са най честите грешки, които виждате,  че правят фермерите и кои са трите най-важни  съвета към тях?

• Първото, което виждаме,  когато пътувам из България е това,  че почвата не се поддържа, не успявате да запазите влагата, а  когато тя  не  се задържа,  това оказва влияние върху качеството на посевите . Почвата става  твърда и затова в нея   се влагат  големи количества торове,  за да се получат по-високи добиви.  Всъщност  водещите фермери видяха,  че след като подобрят състава на почвата,  те използват по-малко торове,  по-малко пестициди и получават по-високи добиви.

 Интервю с Джефри Клейдън от Англия, създател на сеялките CLAYDON, който представи по време на Академия за фермери, организирана от Георги Мантарлиев, нова технология за изсяване на семената.

- Казвам се Джефри Клейдън от Англия и съм създателят на сеялките Клейдън, от които вече имаме 30 – 40 работещи тук в България.

- Какво представихте днес?

- Една нова технология за изсяване на семената. Представихме и брана за растителните отпадъци. С нея се справяме  с плевелите преди да засеем и когато изсеем върху така подготвената почва,  имаме прекрасно вкореняване и отлични посеви.

- Какво ви накара да разработите тази сеялка?

• С повечето сеялки и с конвенционалните обработки почвата се изорава и трябва да се култивира следващата година, а при моята система обработваме само горните 3 сантиметра с браната и после засяваме със сеялката,  която прави бразда на около 10 сантиметра само  там,  където ще е семенното легло.  Това създава условия за  отводняване и разрохкване  на почвата,  за да има въздух  и под семенното легло.  Така корените на растението се развиват по-добре в  браздата и получаваме много хубаво вкореняване и здрави растения.  Ето как  повишаваме добива вследствие от по-доброто вкореняване.

Освен това червеите се развиват добре заради добрата аерация и почвената структура се подобрява.  Сеялката  се движи по-лесно,  защото обработваме само там,  където се изсява семето.

• При оране говорим за много часове работа, за да изорем , след това земята може или да изсъхне,  или да се преовлажни и можем да изгубим ценно време за сеитба на културата . Особено в Германия,  Франция и Англия искаме да обработим земята бързо,  за да може да изсъхне,  ако имаме  много дъждове и да стане  възможно  да започнем сеитбата в най-подходящите срокове.  

• В презентацията си говорихте за икономиите, които се реализират с вашата система. Бихте ли разказали за това?

• Когато правите тежки обработки, се използват много гориво, време и инвентар.  Например оранта е доста  бавна операция и когато го правим с трактор който харчи 60 литра гориво на час,  това отнема значително време и съответно много литри дизел на хектар.

 След това трябва да минете с култуватор,  което изисква  няколко обработки,  за да се подготви сеитбата и ако не е валяло,  когато сеем,  ще е сухо и ще влоши началното развитие на културата. Накрая  разходите,  които сте направили на декар,  ще са двойни от това,  което бихте направили със системата Клейдън.  При нея само минаваме с браната за слама,  за да се справим с растителните остатъци и плевелите и после сеем директно.  Получаваме страхотни резултати,  защото запазваме повече влага в почвата.

• Вие също сте и фермер, колко е голямо стопанството Ви и от колко време използвате тази система в него?

• Отглеждам 400 хектара в Англия, което е стопанство с нормален размер,  въпреки че тук,  за вашите стандарти , сигурно ви се вижда малко.  При  нас това е оптималният размер.  Заради климата,  прозорците,  в които трябва да извършваме операциите,  са много по-кратки и Клейдън системата ни помага да се справим с тези кратки периоди,  в които трябва да засеем културите.

• От колко години предлагате вашите сеялки?

• Започнахме през 2002 г. с един прототип в моето стопанство . Дотогава  орях всичко и ми отнемаше твърде много време да обработя полетата.  Имахме 3-4 трактора за нашите 4000 декара,  за да се справим с обработките и тогава себестойността на продукцията ми  беше 3-4 пъти по-висока от това което постигаме днес.

Вложенията на тон продукция просто не се връзваха с крайните икономически резулатати, защото нямахме предвидимост при добивите.  Заради метерологичните условия почвата или беше прекалено суха,  или прекалено влажна и така не сеехме в оптимално време.  Тогава  реших да опитам директна сеитба и започнах с дискови брани.  Но те не винаги работеха добре при нас в Англия,  защото земята изсъхваше и културата не успяваше да изникне правилно.

Затова  сложихме работен орган пред изсяващия апарат,  за да направим нещо като стрип тил на почвата и да поставим семето там много лесно, бързо и при влажна почва.  Растенията изникваха добре, това беше през 2002 г. Тогава в Англия се появиха други проблеми – голи охлюви и плевели и тогава разработихме браната за слама. Така  преди 10  години измислихме  тази 3- сантиметрова обработка,  която задържа влагата и създава изолационен слой на почвата.  Това прави нашата система толкова добра.

• Какви са най-често срещаните проблеми при новите клиенти?

• Обикновенно новите клиенти искат да правят по-дълбоки обработки и слагат работния орган пред изсяващия апарат, за да влиза  на много дълбоко. Така обработват повече почвата и култивират цялото поле и тогава се получават проблемите на нормалните обработки:  земята изсъхва и имаме по-лоши резултати.

Другият проблем  е по-дълбоките обработки преди сеитба.  Чрез  тях  семената на плевелите и самосевките влизат по-дълбоко,  изсушават почвата и когато културата започне да пониква,  тръгват  и самосевките и плевелите . Истинският майсторлък е да обработим само най-горния слой на почвата.

 Това , което виждам като грешка е,  че хората обработват по-дълбоко,  земята изсъхва,  почвата губи своята структура и всички знаем какво става после.

Трябва да ограничим обработките до 3 см и само там,  където е семето да обработим по-дълбоко,  да не прекаляваме с обработките, за да запазим почвата аерирана и този въздух да провокира червеите  и те идват до повърхността. Това,   което няма да видите при орани почви.  Когато имаме много валежи,  водата  се оттича по тези дупки, направени от  червеите и културата се развива много по-добре.