Боян Бончев от с. Узунджово, Хасковско, е на полето  от ученическите си години  -  запален по земеделието от баща си. Сега за него няма тайни в отглеждането на  зърнено-житните култури. Той обаче не престава  да се интерисува от новостите и  да опитва нови  технологии и продукти, за които е научил на срещи и семинари.  Това е модерният млад земеделец и ние с радост  ви го представяме днес!  Като други свои колеги той предоставя част от полетата си за опитни участъци на  фирми от сектора. При младия земеделец  се изпитват семена и торове. Така догодина Бончев  ще  знае   кой хибриди и кои торове и биостимулатори  са най-подходящи за неговите ниви.

Заварваме го  на полето заедно с  Йордан Златев  -  регионален представител на Тимак  Агро.  Сеялката се зарежда със  слънчогледови семена и  с  новият тор  Тимак 42. Това е иновативно решение за основно подхранване на пролетни култури. Продуктът осигурява оптимално хранене при всякакви почвени условия, там, където обикновените торове не успяват. Освен хранителни елементи в  необходимите съотношения, формулацията съдържа патент MPPA DUO, който подпомага бързото вкореняване на културите и осигурява растенията с усвоими хранителни елементи през цялата вегетация. Прилага се при слънчоглед и царевица преди и по време на сеитба. По мнение на експертите, Timac 42 осигурява  хранителни елементи през цялата вегетация на културите  за  силно развита коренова система и  оптимално залагане на генеративните органи. За сравнение оставят участък, напръскан с  обикновения НПК.

В землището на с. Оборище,община Вълчидол, Добричко, този ден станахме свидетели на демонстрация на изключителният трактор на CLAAS – AXION 830 в полетата на земеделеца Ерхан Веждиев. Мощната и много лесна за обсужване машина определено се хареса на фермера, който с голямо внимание наблюдава култивирането и разхода на гориво, скоростта и качеството на обработката.

Какви са характеристиките на този модерен трактор, научаваме от Иван Ангелов, ръководител на филиала на Рапид в Добрич.Ерхан Веждиев не скри задоволството си от работата на трактора, който му беше демонстриран днес.

Това е  Аксион 830! И няма как да не се съгласим с оценката на специалистите! А тя е: Предимствата му са красноречиви сами по себе си. Обслужване, в което няма тайни. Удобство, при което дългият работен ден изглежда къс. Интелигентна работна сила, задоволяваща всички изисквания!

Репортаж в предаването "Успешно земеделие". 

Седмият международен форум  по земеделие в Брюксел, организиран от Синджента и Европейската  Асоциация на притежателите на земя, постави много  важни  въпроси за общата селскостопанска политика на ЕС и за    тревожното намаляване на обработваемата земя  в Европа и света. Днес ще    ви предадем  основното от изказванията  на Жан Чарлз Бокет -  главен директор на Европейската Асоциация  за растителна защита, Пека Песонен – председател на Копа Коджека    и Янез Поточник – еврокомисар  за околната среда. Има реална опасност до 2050-та  г. да   загубим  7 % от обработваемата зема -  този и други факти ще научим след малко в репортажа на Аспарух Йончев от Брюксел.

Накъде върви земеделието в Европа и света, има ли причина  да бъдем  притеснени за околната среда и за изхранването на растящото  население на планетата, какво трябва да се предприеме,  за да се спре тревожната тенденция   за намаляване на обработваемата земя  в -  тези въпроси бяха във фокуса на  Форума в Брюксел.

Жан Чарлз Бокет – главен деректор на Европейската Асоциация за растителна защита акцентира върху   необходимостта  от стимулиране на иновациите  в земеделието в Европа, за да се  повиши производителността и конкурентноспособността на европейските  земеделски стоки. Ето какво изтъкна той:

- Европа   е нетен вносител на  земеделска продукция. Сам по себе си този факт не е радостен. Но ние сме повече  притеснени от това, че виждаме отлив на инвестициите за наука и  изследвания  в растителната защита -  от Европа към останалия свят. От над 30 % преди 10 години, в момента средствата  за научни изследвания  в Европа са само 7 %. Ние трябва да направим така, че компаниите  да върнат фокуса си към Европа.

   Едно от  нещата, които пречат е, че нашият сектор, който е движен от науката и технологиите,  е изправен в Европа пред прекалено тежки регулации. Те трябва да са  по-интелигентни, за да стане Европа атрактивна за инвеститорите. Ако те  се върнат при нас, това ще  позволи да се  създадат  много нови продукти, които да направят фермерите по-успешни.

 Според едно изследване, ако впрегнем всички иновации в производството като  технологии и  нови машини, до 2050 г. бихме  могли да увеличим производството на храни със 67% и в същото време да свалим цената на храните с 50 %! Ето как  можем да доставим на хората   достатъчно  като   количество  и качество  безопасни храни. Изчислено е, че ако с  дадена технология  се създаде 1 % допълнителна продукция  в Европа, това означава,   че ще осигурим храна на още 10 милиона души  и социални помощи за още 500 млн души по света, а доходите на  всеки европейски фермер ще се увеличат с 500 евро. Това означава също така, че  ще се обработват 1,2 млн хектара по-малко  земя и ще се емитират  220 млн тона по-малко  въглероден диоксит.

 Ето защо всички сме единодушни   че  трябва да се подпомагат  иновациите, защото те могат да направят  европейското  земеделие   конкурентно и разбира се – устойчиво.

Пека Песонен – председател на Копа Коджека,   също изтъкна в изказването си  необходимостта  да се промени отношението към науката като важен фактор за устойчивото развитие на земеделието в Европа.

- Земеделието освен производство на храни,  е управление на земята. Затова има два стълба на ПРСР. Производителите,  освен че трябва да  произвеждат   и да увеличават добивите, те трябва да отглеждат устойчиво културите. Това  е фокус и на новата Обща селскостопанска политика.

    Ако сравняваме нашите фермери с тези в Америка, ние можем да разчитаме изключително на новите технологии, за да увеличим производството си и конкурентноспособността си. Трябва също така  да се пренасочи част от печалбата, която се генерира  по веригата  от полето  до пазара,   към фермерите, защото само субсидиите не могат да повишат доходите им.

С голям интерес присъстващите на форума изслушаха заключенията на  Янез Поточник, който от 5 години е Еврокомисар за околната среда.

Той очерта предизвикателствата в използването на обработваемата земя.

- Какви са фактите:  По данни на Организацията на Обединените Нации населението на планетата от 7 милиарда души през 2012 г.   ще нарастне от  8,3 до 10,9 милиарда души  през 2050-та година, като увеличението е  предимно в по-бедните  държави.   Вече повече от половината от   населението на  Земята живее в градовете и тази тенденция ще продължи, като се очаква  в 2050 г.  то да нарастне до 70 %! Всичко това говори  за бъдещи проблеми с изхранването на населението на планетата и за по-голяма нужда от обработваема земя! Тенденцията обаче е обратна!  Наскоро  проучване показа, че   между 2000 и 2030-та година размерът на населените места  ще се увеличи с 63 % в развитите страни и с над 117 % в по-малко развитите държави. Логично  следва изводът, че земята, необходима за  създаване на  селища се увеличава,   а  обработваемата земя намалява. Урбанизацията взима своето и   се отразява негативно и върху ландшафта, който осигурява местообитания за  местната флора и  фауна.

  Ние се стремим да  намаляваме този негативен ефект, като  превръщаме нови земи в обработваеми. Дори тук, в Европа, където нарастването на населението е по-слабо, всеки 10 години  ние губим обработваема земя с размера на Кипър!

Глобално можем да загубим  до 130 млн хектара земеделска земя до 2050-та година, което е равно на 7 % от обработваемата земя на планетата в момента!

   Това е много важно и за нас в Европа, защото глобалното търсене и недостигът  на  земя и  вода води до повишаване цената на  храната, до социално негодуване и риск от геополитическа нестабилност.

   В Европа не само урбанизацията е виновна  за намаляването на обработваемата земя. Дори там, където не се урбанизира, качеството на земята се влошава. Това влошаване може да засегне до 50 % от земята ни до 2050 г! Търсенето на земя се повишава и тя няма откъде да дойде, а  новата земя е с по-ниско качество. Във време, когато четирима  от пет европейци живеят в градове, е леснода се забрави колко много зависим от естествения свят, от природата, и  да не обърнем внимание  на факта, че  неустойчивото използване на земята и деградацията на почвата  имат огромно значение за  нашия начин на живот! Тези  негативни процеси намаляват биоразнообразието, спомагат за глобалното затопляне и водят до зачестяване на  изключителните   бедствия като наводнения и суши.

          Почвата е изключително сложен ресурс с безброй връзки с природните процеси и  възникващите проблеми. Важността  на деградацията на почвата и превръщането на обработваема земя  в градове надминава по значение производството на храни и енергийни източници.  От друга страна -  едно от основните предизвикателства, които трябва да бъдат решени, е противопоставянето  между производството на храни и на възобновяеми източници на  енергия.   То излага на риск много други неща, които почвата ни дава. Два примера. Първо -  връзката между почвата и климата.

В почвата се съдържа повече въглероден диоксит, отколкото във въздуха и растенията,  взети заедно. Изпускането само на част от този  въглероден диоксит  може да заличи постигнатото от ограниченията в другите сектори на икономиката. Но ако се управлява правилно, може да стане обратното – почвата да погълне въглероден диоксит и да повиши  продуктивността си, като подобри хумусното си съдържание.   Това  са основни начини за повишаване на плодородието, устойчивостта на климата и превенцията на ерозията.

Второ – биоразнообразието. Ние започваме да разбираме   важността  за околната среда от разнообразието  на растителността и животинския свят. Но знаем много малко за важната роля на почвата за  екосистемите като филтрация на водата,  стабилност на почвата и ролята й за защита от природните катаклизми.  Не можем да имаме устойчиво управление на земеделието в Европа и света, ако не защитим живота  под нашите крака!

Как да адресираме тези предизвикателства?

Някои виждат решението в интензификацията на селскостопанското производство. Можем да имаме форми на интензификация, които са напълно устойчиви, решения, които  могат да се прилагат, без да  вредят на околната среда и добруването на животните. Някои от тях може даже да подобрят околната среда. Но без съмнение сме наблюдавали  много примери на неустойчива  интензификация. Главният съвет за бъдещето на селското стопанство в Европейския Съюз се заключава  в последния доклад на Европейската комисия, в който се казва, цитирам:  „Много от сегашните системи за производство  съботират  възможността  на земеделието да произвежда храна в бъдеще! Глобално в много райони, включително в Европа,  производството на храни превишава естествените лимити или е близо до тях!”

   Прекарах голяма част от мандата си,  опитвайки се да поправя някои от проблемите, които следват от  замърсяването на битовите води и загубата на биоразнообразието, ерозията на почвата и загубата на хумус.

  Така че преди да прибързваме с решенията, които изглеждат лесни, трябва първо да се съгласим    какво имаме предвид като говорим за устойчива интензификация. Защото нашето бъдеще зависи от   традиционните селскостопански практики, които са оформили европейския ландшафт през вековете. Трябва да защитим икономическата стабилност на тези ферми, които са отличен пример за устойчиво използване на природните ресурси, давайки принос не само към селските райони, като заетост в тях,  но и за нашия ландшафт като   културно и природно наследство и биоразнообразие.

    В идните седмици  всяка страна-членка,  ще решава  какво да приложи  от  Общата селскостопанска политика на Европейския Съюз. Основните елементи на политиката са ясни, но дяволът е в детайлите. Страните членки трябва да решат   какво да бъде позволено и какво не. Това се отнася до „позеленяването” ,  до директните плащания и  мерките, свързани със селските райони. И не можем да говорим просто за „позеленяване” на селкостопанската политика, без да се имат предвид мерки в дългосрочен план за повишаване продуктивността на почвата, от която  земеделието зависи!

Затова трябва  да загърбим различията си  и  да работим  заедно   за намирането на конструктивен начин   да решим проблемите, които са основното предизвикателство пред нашето общество. Трябва да разберем че ЗЕМЯТА Е ИЗЧЕРПАЕМ РЕСУРС И НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ИЗПОЛЗВАМЕ ПО НАЙ-РАЦИОНАЛНИЯ  НАЧИН!

Ако се замислим,  има и други начини да запазим своята плодородна земя.  Напршимер – да намалим изхвърлянето на храна! През 2006 г.  в страните от ЕС са изхвърлени 90 млн т  храни! Ако продължаваме така, до 2020 г  в Европа ще се изхвърлят  по 160 млн тона  храни годишно.Изчисленията показват, че  една трета от  храните , които се произвеждат в Европа, се изхвърлят! А това е   една трета от водата, земята, енергията,  без да се броят и химикалите, които се влагат. Това повече не може да продължава!

     Комисията вече работи по този въпрос  със сериозен фокус  в намаляването на  изхвърлянето на храна, като се надяваме мерките да бъдат ясни  до първата половина на тази година.

В крайна сметка – успехът на  селскостопанското производство до голяма степен зависи от политиката за околната среда . Не случайно всички търсим начини да направим това бъдеще  устойчиво.

В броя: Седми форум за земеделие в Брюксел, демонстрация на AXION 830 в с. Оборище, Добричко, Торене  в Трънско с торове на Тимак Агро.

Репортаж в предаването "Успешно земеделие". 

В началото на месеца в Брюксел се състоя Седмия международен форум за бъдещето на земеделието в Европа и света, организиран от Синджента и Европейската Асоциация на притежателите на земя. Радостни сме, че можем да ви въведем в атмосферата на тази среща, и да ви запознаем със заключенията на експертите от ЕС, САЩ и други държави, чрез репортажите на специалният ни пратеник Аспарух Йончев. По покана на Синджента България, той заедно с други журналисти и представители на НАЗ и Българската Агенция по Безопасност на Храните участва в работните срещи и дискусии. В няколко предавания ще ви срещнем с лектори от форума и ще ви запознаем с плана на Синджента за подпомагане на фермерите с оглед изискванията на общата селскостопанска политика на ЕС за опазване на биоразнообразието, подкрепа за малките фермери и съхраняване на селските райони. Росица Младенова, Оливер Де Шутер, Алистър Лийк и Джон Аткинс - чуйте в предаването след минути.

Брюксел - 1 април. Започва Авторитетният международен форум, адресиран към бъдещето на земеделието в Европа, САЩ и още по-глобално – на целия свят. Синджента и Европейската асоциация на притежателите на земя организират тази проява за седми път. В рамките на няколко тематични панела експерти от Синджента, представители на науката, агробизнеса, на неправителствени професионални организации на фермерите и свързаните със земеделието търговски и други дейности, обсъдиха актуалните въпроси на земеделието в световен мащаб. Стана ясно, че спешно се търсят начини да се подпомогне опазването на околната среда и в същото време - да се увеличава производството на земеделска продукция и храни с оглед растящото население на планетата.

Росица Младенова сподели кои са акцентите в новия план на Синджента, адресиран към фермерите в контекста на актуалната селскостопанска политика на Европейския съюз.

Оливър Де Шутер беше любезен да отговори на въпросите на Аспарух Йончев, касаещи темата на форума.

- Какви са предизвикателствата пред земеделието в контекста на увеличаващото се население на света? Кои решения трябва да се приложат в страните от Европейския Съюз?

- Предизвикателството с изхранването на населението на планетата е още по-сериозно отпреди. През 60-те години, когато земеделието придобиваше сегашния си характер, главният въпрос беше да се увеличи количеството на продукцията. Днес имаме допълнителни притеснения, първото от които е устойчивото развитие на околната среда. Тук има големи предизвикателства.

Второто предизвикателство е връзката между земя, храна и здраве, с акцент - хранителните свойства на продуктите. Сериозният въпрос сега е не просто да дадем повече храна, а това да е правилната храна.

Трето – земеделието трябва да се справи с бедността в селските райони. Земеделските практики трябва да се преосмислят, за да се отговори на всички тези нови изисквания. Освен да се произвеждат повече храни, трябва да се опазва природата, да се произвеждат правилните храни и да се подпомага развитието на селските райони.

- Какво мислите за агроекологията?

- Агроекологията е вложение в бъдещето. Отнася се до ограничаване на зависимостта ни от някои инвестиции в земеделието, каквито са продуктите от невъзобновяемите енергийни източници – например петрола. Като увеличаваме знанията си за това как работи природата и като повтаряме в земеделските стопанства естествените връзки между различните елементи в природата, можем да развием и своето производство. Можем да се отдалечим от опростеното земеделие в момента и да преминем към едно по-комплексно решаване на проблемите.

- Кога смятате, че трябва да се приложат тези системи?

- Те вече се прилагат. Някои правителства осъзнават, че не правим нещата устойчиви и вече много фермери прилагат агроекологични мерки. В Африка например има мащабни програми за агрозалесяване - засаждат се дървета, които с кореновата си система вкарват азот в почвата. Има също така системи за контрол на вредните насекоми, като се създават условия за размножаване на естествените им врагове. Фермерите се насърчават да прилагат тези практики, които правят земеделието по-евтино за тях. Така те зависят по-малко от внасянето на външни елементи в отглеждането на културите.

Нещата вече се случват, но те трябва да се забързат. Причината е много ясна – международната търговска камара предвижда, че глобалното земеделско производство ще спада с по 2 процента на десетилетие до края на века - заради климатичните промени. Нямаме време за губене.

Редица презентации на форума касаеха възможността да се произвежда интензивно без това да вреди на околната среда. В тожва отношение е полезен опита на Великобритания, който беще представен от д-р Алистър Лийк. Ето какво сподели той:

- Днес представихме каква е възможността да продължим да имаме високодобивно земеделие в Европа, като в същото време ограничим влиянието му върху околната среда. Това означава да повишим вниманието си върху дивите животни, птици и насекоми, върху биоразнообразието, върху почвите и водите. Това е един труден проблем, но е много важно ние в Европа да го разрешим.

- Имате ли вече приложени такива схеми?

- Да, имаме. Работим за решението на тези проблеми от много години в едно стопанство в Централна Англия, което се занимава с интензивно, модерно земеделие и получава високи добиви от пшеница, рапица, овес и зърнено-бобови растения. В същото време по краищата на полетата, където знаем, че добивът е по-нисък благодарение картирането на добива, се стараем да създадем условия за диви животни, насекоми и птици, за да се чувстват там добре. Постигаме това не просто като не третираме тези площи, но и като активно ги оформяме да бъдат подходящи места за гнездене и хранене на дивите растителни и животински видове. Например - да има достатъчно цветя за опрашителите.

- Какъв беше резултатът от този експеримент?

- В момента полетата изглеждат много добре. Виждаме, че сега там има повече птици и опрашители. А птиците са индикатор, че на тези места има достатъчно насекоми и завършеност на мястата за обитаване.

- А каква е ползата от това за фермерите?

- Първо - те получават допълнително заплащане по Втори стълб на ПРСР, по която има плащания за поемане на агроекологични ангажименти.

Друга полза – по този начин фермерите показват на своите клиенти, че са отговорни към околната среда и могат да договорят своята продукция на по-висока цена.

- Бях впечатлен от лекцията ви, в която се препоръчваше да се оставят живи бръмбарите, които се хранят с вредните насекоми. Повече за това?

- Това е отличен пример на пряката полза от оставянето на естествената среда за развитие на бръмбарите. Те са враг на вредните за растенията насекоми. По този начин фермерите не влагат много инсектициди в производството, а спомагат и за обогатяването на биоразнообразието, тъй като тези бръмбари стават храна на птиците в района.

- Колко е голяма фермата, в която прилагате тези методи?

- Там обработват 3500 дка. Във Великобритания 70 % от фермите имат агроекологични практики, които са подпомагани по Втори стълб от ПРСР. У нас е много популярно да се прилагат агроекологичните мерки.

- Откъде фермерите могат да научат за тези мерки и за други агроекологични практики?

- Фермери от Великобритания и други страни от ЕС идват да посетят на място тази ферма. А за тези, които не могат да сторят това, има много инициативи за запознаване с опазването на околната среда чрез определени земеделски практики. Има и други проекти – като операция Опрашител, която е подета от Синджента и се занимава със създаването на подходяща екологосъобразна среда за опрашване на растенията в Европа.

Джон Аткинс, член на Управителния Съвет на Синджента, сподели какви са аспектите в добрия план на компанията за растеж на земеделското производство.

- Добрият план е практически начин за фермерите да започнат да прилагат принципите за устойчиво интензивно земеделие. Говорим много за това и то е стратегия на Европейския Съюз, дори в по-широк мащаб, извън Европа.

Имаме нужда от устойчиво земеделие, но то трябва да бъде и интензивно, високодобивно! Добрият план за растеж ви казва – това са инструментите, имаме ноухауто, за да повишите продуктивността, без да използвате повече ресурси, даже в някои случаи да влагате в земеделието по-малко ресурси! Това е много важно за фермерите и предизвика голям интерес . Нямахме никакви трудности да намерим 800 фермери, които да участват в пилотния проект. През първата година ангажирахме и 3000 референтни фермери, при които ще следим резултатите от приложението на старите начини за производство, които да сравняваме постиженията в пилотните ферми. Аз лично съм много развълнуван, а също и 800-те фермери, да покажем, че може да се постигне това интензивно устойчиво производство.

- Кои са важните стъпки на този план за растеж?

- Първата е – да повишим добива от основните земеделски култури с 20 % без допълнителни вложения, даже при възможност, да намалим вложенията.

Втората - да увеличим биоразнообразието. Зад мене виждате един пример в това отношение.

Идеята ни е да се оставят по 1-2 метра покрай полетата, с цъфтящи растенияа. Те дават възможност на опрашители – пчели и др., да се развиват спокойно точно до културите, отглеждани от фермерите. Ние от Синджента имаме амбицията да се въведат тези ленти от естествени цветя и растения на близо 50 млн декара. Искаме да подобрим плодородието на почвата на 10 млн декара неплодородни земи. Това е много важна мисия, тъй като тревожната тенденция е , че всяка година планетата губи 100 млн декара обработваема земя! Това означава, че всяка секунда изчезва плодородна площ колкото едно футбулно игрище !

Сериозна е отговорността, която сме поели. Смятаме да повишим производството с 50 процента на 20 млн малки ферми до 2020 г.Обучението е много важно. Ние от Синджента планираме да обучим 20 млн фермери до края на 2020 г. и с тази цел обучаваме по 3 млн фермери годишно.

Трета стъпка от нашия план са Мерките за осигуряване безопасност на труда. Всичко, което се произвежда по нашите схеми, отговаря на нормите за безопасност на труда. Това са глобалните ни цели. Всеки фермер може участва в тези глобални процеси, включително и земеделците в България. Ние сме радостни да ви ги представим . Работим с партньори – независими анализатори, които преценяват как се справяме с тези цели.

- За България тази година е първата от проекта Опрашители. Какво да очакваме от този проект?

- Първо – ще видите, че тези ивици естествена растителност и цветя наистина привличат опрашителите. Виждате дори тук, в центъра на Брюксел, как работят те. Винаги избираме местни растения, които са типични за района. А насекомите дават храна на другата типична за района фауна. Това, което дори ние в началото не очаквахме да видим, но се получи, е увеличаването на добива на полетата, оградени с тези ивици! Особено това се отнася до рапицата и слънчогледа, където тези ивици много помагат за опрашването на културите. Така че - това, което можете да очаквате, е повече пчели, повече диви животни и птици, по-високи добиви!

- Как могат нашите фермери да се включат в тази програма?

- Екипът на Синджента България е много ентусиазиран да ви помогне . Това не е нещо, от което печелим пари, а е услуга, която предлагаме. Достатъчно е фермерите да се свържат с местните представители на Синджента, за да получат цялата информация и да се включат.

Министерството на земеделието качи на интернет страницата си подробните указания за кандидатстване за кампанията за директните плащания през 2014 г. Инструкциите се пускат с месец закъснение, но промяна в крайните срокове няма да има.

Заявления за директни плащания, включително и за национални доплащания ще се подават в Общинските служби „Земеделие” от 4 март до 15 май 2014 г. без санкция за късно подаване и от 16 май до 9 юни 2014 г. със санкция 1% за всеки ден закъснение.

По отношение на директните плащания и националните доплащания настоящата 2014 г. с Регламент на Съвета и Европейския парламент № 1310/2013 е определена като преходна година. Новата многопластовата структура на директните плащания ще влезе в сила от 2015 г.

С Преходния регламент за 2014 г. България успя да защити увеличение на процента за обвързана подкрепа, която може да се предоставя на глава животно или килограм произведена продукция от 3,5% на 6,5%. Залагането на по-висок процент за обвързана подкрепа позволява увеличение на бюджетите на схемите и подпомагане на животновъдите, които отглеждат крави с бозаещи телета с европейски средства. През 2014 г. ще продължи подпомагането по схемите за млечни крави и овце и кози и за качествени плодове и зеленчуци. Общият размер на обвързаната подкрепа, финансирана от ЕС за 2014 г. се увеличава от 55 млн.лева на 103,5 млн.лева.

Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е основната схема за подпомагане на земеделските стопани в България. Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция. Допустими за подпомагане са обработваемата (орна) земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), трайните насаждения и семейни градини. Право на подпомагане по тази схема имат земеделски стопани, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол.

Задължително условие, за да бъде отпусната помощта е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; да бъдат поддържани в

Добро земеделско и екологично състояние и Кръстосаното съответствие е публикувана на страницата на МЗХ www.mzh.government.bg) .

Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ  от 1 декар.

За 2014 г. по предварителни изчисления пакетът за България по СЕПП ще бъде в размер на 1,05 млрд. лева. Окончателният пакет по СЕПП за България и останалите държави членки на ЕС ще бъде определен с Регламент на Комисията в средата на 2014 г.

При ненадвишаване на площта по СЕПП от 3 492 383 ха и съответно неприлагане на коефициент на редукция за 2014 г. ще бъде възможно плащане по СЕПП в размер на 30,10 лева/дка.

Схема за преразпределително плащане

Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП.

Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането по схемата.

Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват  участие в нея.

Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

Общият бюджет по схемата е 104,9 млн. лева, а размерът, до който се отпуска, е първите 30 ха от всяко стопанство, което има право на плащане по СЕПП.

Въз основа на данни от Кампания 2012, предварителните изчисления са за индикативна ставка за първите до 30 ха (300 дка) на всяко стопанство - 15,00 лева/дка. Обща индикативна ставка за първите до 30 ха - 45,10 лева/дка. Представените ставки са индикативни, а окончателните ставки ще се определят от разделянето на бюджета по схемата на всички заявени и допустими хектари по схемата.

Схема за ягоди и малини, необвързана с производството

Право на подпомагане по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са произвеждали пресни ягоди и малини за преработка и са били одобрени за подпомагане за тях през 2008 г. и продължават да упражняват земеделска дейност.

Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за ягоди и малини трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането и производството на ягоди или малини, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Помощта по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, се определя въз основа на допустимите за подпомагане хектари, които е имал кандидатът за подпомагане през 2008 г., по схемата за производство на пресни ягоди и малини за преработка.

За 2013 г. общата сума на средствата по схемата е 442 637 лева. За 2014 г. общата сума на средствата се запазва в същия размер. Ставката е 44,98 лева/дка.

Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България

Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България от кампания за директни плащания 2012 г. Кандидатстването по схемата за качествени плодове и зеленчуци, произвеждани в България, става с подаване на Общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.

Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество, като сертификацията се извършва безплатно за производителите.

Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-311/26.03.2012 г. са утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Заповедта и друга информация по схемата е публикувана на адрес: www.mzh.government.bg, рубрика Обща селскостопанска политика/Директни плащания/Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци.

Бюджетът по схемата за 2014 г. е 37 млн. лева.

Схеми за национални доплащания

Националните доплащания (на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и биволи и овце и кози) следва да бъдат в рамките на бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2014 г. за национални доплащания и държавни помощи, който е 263 680 000 лева.

Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя

Допустими за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи.

Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството.

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност.

Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за тютюн трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на тютюн, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Ставките за подпомагане по сортови групи се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Национални доплащания за говеда (схема, необвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да упражняват земеделска дейност.

Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за говеда трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на говеда, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.

За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставките са определени в размер на 200 лв. за говедо и 350 лв. за бивол.

Национални доплащания за овце-майки и/или кози-майки (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които:

1. отглеждат в стопанствата си:

а) 50 или повече овце-майки, или

б) 50 или повече кози-майки, или

в) 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.

За да се получи подпомагането, е необходимо земеделските стопани  да продължат да  отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. подпомагането по тази схема е 41 лв. на глава животно.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми (НДКМ 1)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:

1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;

2. в нея се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.

Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 205 лв. за млечна крава.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони (НДКМ 2)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:

1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;

2. се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.);

3. в нея се отглеждат 10 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.

Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 220 лв. за млечна крава.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони (НДКМ 3)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:

1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;

2. намира се в общини в нитратно уязвими зони. Те се определят от Приложение №3 (Списък на общини в нитратно уязвимите зони) и Приложение № 4 (Списък на общини в предишни уязвими зони, за които ще се прилага преходна помощ) от Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

3. в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти.

Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 185 лв. за млечна крава в нитратно уязвими зони.

Схема за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета има земеделски стопанин, който:

1. не притежава индивидуална млечна квота;

2. отглежда в стопанството си 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.

Подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда заявените крави и/или юници най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота. Помощта по схемата за крави с бозаещи телета се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане крави и юници, които реално се отглеждат в стопанството.

За 2013 г. (преди да бъде трансформирана в схема за специфично подпомагане) съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставката за подпомагане на крави с бозаещи телета с национални доплащания беше 50 лв. на глава животно. За 2014 г. се предвижда подпомагането да бъде в размер на 200 лева на глава животно.

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България

Право на подпомагане по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България имат земеделски стопани, които:

1. стопанисват ферми, намиращи се в териториалния обхват на икономически уязвимите общини в Южна България, включени в Приложение №2 към Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане;

2. отглеждат във фермите си по т. 1:

а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или

б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или

в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;

3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглежда във фермите.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 40 лв. на глава животно.

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в необлагодетелствани райони

Право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които:

1. стопанисват ферми, намиращи се в необлагодетелстваните райони, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват;

2. отглеждат във фермите си по т.1:

а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или

б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или

в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;

3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглеждат във фермите.

За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 35 лв. на глава животно.

За да получат директно подпомагане по схемите в животновъдството, кандидатите трябва да спазват следните основни изисквания:

1. Идентификация на животните.

Всички животни от рода на ЕРД трябва да бъдат идентифицирани с лазерно надписана индивидуална ушна марка на двете уши с един и същи идентификационен номер. 

Всички животни от рода на ДПЖ, които са родени след 01.01.2010 г. трябва да бъдат идентифицирани с комплект електронни ушни марки (електронна и визуална) на двете уши,  с един и същи идентификационен номер.

Животните от рода на ДПЖ, родени преди 01.01.2010 г. могат да бъдат идентифицирани  с обикновени (визуални) ушни марки.

2. Подмяна на идентификатори.

В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ЕРД  бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва  да се подмени с нова (лазерно надписана със същия идентификационен номер).

В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ДПЖ  бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва  да се подмени с нова  електронна ушна марка.

3. Регистър на животновъдния обект.

Идентифицираните животни трябва да са вписани  в Регистъра на животновъдния обект - образец ЗХОЖ-69, който се съхранява в животновъдния обект и вписванията в него се извършват от собственика на животните. В Регистъра се отразява  и информацията за: подменените идентификатори,  движенията на животните и промяна на техния статус. Образец ЗХОЖ-69 е публикуван на страницата на БАБХ, http://www.babh.government.bg/, Документи/Образци на документи/Здравеопазване и хуманно отношение към животните.

4. Вписване на животните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ.

Идентифицираните животни трябва да са вписани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ (ВетИС) от обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар. 

За всички идентифицирани животни от рода на ЕРД от Системата на БАБХ (ВетИС) се издава Ветеринарномедицински паспорт, който трябва да се съхранява от собственика на животните.

В Системата на БАБХ (ВетИС) се вписват подменените идентификатори на ДПЖ, като се прави връзка между тях.

Всички движения на животните с цел търговия, смяна на пасище  или при движение към кланица трябва да се придружават с Ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от Системата на БАБХ (ВетИС).

5. Поддържане на заявените животни.

За да получат подпомагане земеделските стопани имат задължение да поддържат заявените животни в срок 100 дни (от 10 юни 2014 г. до 17 септември 2014 г.). Кандидатите за подпомагане могат да извършват замяна на заявени животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по реда и в сроковете, определени с Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

Настоящите указания представят кратко описание на схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат в България през 2014 г. и техните основни изисквания. Правилата за директното подпомагане са определени в следните нормативни актове:

Регламент 73/2009

Регламент 1122/2009

Закон за подпомагане на земеделските производители

Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания

Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища

Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане

Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол

Наредба № 21 от 30 юни 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания

Репортаж   в предаването "Успешно земеделие"  за новият фунгицид на ДюПонт в житни - мнения на Борис Колев, Христо Христов - агроном  на фирма ЧерногорАгро - с. Черногор, Силистренско   и Константин Манев - земеделец от с. Бистра, общ. Търговище. Пръскане и с Гранстар Супер.

 Репортаж   на Аспарух Йончев в предаването "Успешно земеделие" .  Ивайло Стойков  - агроном в Балея Груп -  за опита им в   отглеждането на слънчоглед  по Експрес технологията. Сеитба в землището на с. Совата, Свищовско.

Репортаж на Аспарух Йончев в предаването "Успешно земеделие".

Зърнопроизводителят Димо Димов от с. Стоил Войвода, Сливенско, отглежда полски култури на 8000 декара. Веднага си личи високия професионализъм на земеделеца - тук посевите се третират с едни от най-добрите продукти от Байер, защото Димов се е убедил в безкомпромисното действие на Прозаро, Секатор, Фуликур и Протеус и др.
Защо Прозаро? Фермерът веднага ни обяснява, че много често у нас пръскането започва късно, когато растенията са силно нападнати. Голямата полза от един добър фунгицид е да се предпази растението от заразяване. Много от болестите имат дълъг скрит период на развитие и когато видим появата им, казва Димов, вече е нанесена щета върху растението. Ето защо е важно пшеницата и ечемикът да бъдат защитени още рано напролет. Прозаро и Секатор – това е избрал Димо Димов за своите полета. Прозаро е модерен фунгицид, който съдържа трето най-ново поколение триазол. Той има изключително широк спектър на контролираните болести – в т.ч. трудните за борба Фузариум и Септория. Освен отличния фунгициден ефект, Прозаро оказва позитивно въздействие върху растежа и развитието на растенията, което дава и допълнителен добив.
Гарантираното опазване на житните култури през цялата вегетация изисква друкратно, а в по-тежки години и трикратно приложение на този фунгицид. Рано напролет се прилага в случаите, когато житните култури са силно нападнати от Дрешлера. Второто приложение се най-добре да се направи във фаза влагов лист - начало на изкласяване. В този момент приложентието му гарантира перфектна защита от Септория, Кафява ръжда и Брашнеста мана.
Димо Димов има добър опит от прилагането на Секатор® . С него той се справя с проблемните широколистни плевели. Повече за продукта: Активното вещество е амидосулфурон 100 гр/л; йодосулфурон 25 гр/л; мефенпир-диетил (антидот) 250 гр/л.

Секатор® ОД е хербицид от групата на сулфунилуреите с напълно системно действие. Той е представлява нова и модерна формулация - ОДези, съдържаща две активни вещества и антидот. Поради тази отлично балансираната комбинация Секатор® ОД контролира повече от 30 важни вида широколистни плевели с едно третиране при един широк период на приложение. Между тези плевели са видове, които значително редуцират добива от декар, като трирога лепка и паламида, както и устойчивите на хормоноподобни хербициди.
Попаднал върху плевелите, препаратът се абсорбира бързо от листата, стопира веднага растежа и ги унищожава напълно до 4-6 седмици след пръскане. Визуалните признаци на хербицидно действие са пожълтяване на плевелите - на 5-7 ден, хлоротични петна, последвани от некроза на 10-14 ден, и напълно загиване на плевелното растение - след 4-6 седмици. Секатор® също така контролира спящите меристемни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж на плевелите (особено при трирога лепка).
Рапичните си посеви Димо Димов третира и тази пролет със системния широкоспектърен фунгицид Фоликур и с инсектицида Протеус.
Фоликур е системен широкоспектърен фунгицид при овощни култури и рапица. При рапица е ефикасен срещу Фомоза и Склеротиниоза.
Активното вещество е тебуконазол 250 гр/л. Първото пролетно приложение е насочено за борба с Фомоза и цели да се предотврати прехвърлянето на болестта от листата към основата на развиващото се стъбло.
В рапица Протеус е най-подходящ за първо пръскане преди цъфтеж срещу възрастните на рапичния цветояд и се използва в доза 45 мл/дка.