По разказ на монахиня Надежда от Сиатъл, прочетено в книгата "Свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски Чудотворец":

"В 1984 г. седемнадесетгодишният Тимоти Локхид, син на православна румънка и обърнат в Православието шотландец, внезапно, без всякаква видима причина, започнал да получава припадъци. Той беше приет в канадска болница в безсъзнателно състояние. Лекарите откриха множество злокачествени клетки, резултат на неправилното развитие на мозъка от раждане. Те твърдяха, че Тимоти е трябвало да умре още преди няколко години и че неговата болест не се лекува. Огорчените родители се обърнаха към своите свещеници за техните молитви. Отец Лазар имаше в манастира малко шишенце с елей от кандилото от гробницата на блажени Йоан и го донесоха в болницата, започвайки молебен за болния .И тогава, за ужас на всички, уредът, следящ за дейността на сърцето, не показа пулс - сърцето на Тимоти не биеше. Той умираше. Отец Лазар бързо отвори шишенцето с елея и осени с кръстно знамение главата на Тимоти, сълзи течаха по бузите му и той молеше за помощ Владиката. И чудо на чудесата! Сърцето на Тимоти отново заби, припадъкът свърши и той отвори очи. Лекарите бяха поразени. Тимоти мирно заспа, а на следващото утро се събудил, седнал в кревата и помолил да си иде у дома. От предпазливост го държали в болницата още три дни. Била направена рентгенова снимка на мозъка и злокачествените клетки били изчезнали. Единственото, което останало, били няколко малки образования от калций, които вече не вълнували лекарите.

Тази година Тимоти завърши поредния курс в колежа и продължава да чете в храма. Слава Богу! И на блажени Йоан!"

Монахиня Надежда, Сиатъл, Вашингтон, САЩ