ЗАЩО ДА ОТГЛЕЖДАМЕ  РАПИЦА

TuYV  ХИБРИДИТЕ НА РАПУЛ– НОВА ГЕНЕРАЦИЯ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ВИСОКИ ДОБИВИ

Реколта 2020 -  Най-ниско производство през последните 14 години

Европейското производство   през тази година отново  е под очакванията. Според експерти от Strategie Grains, то е   от 16,5 милиона тона до 16,7 милиона тона  общо.  Това е така, защото  до края на сезона рапицата се възползва малко от умерените температури и късните валежи.

Каква е ситуацията при основните играчи на пазара?

Франция е произвела 3.4 милиона тона общо (-4% спрямо 2019 г. или -30% спрямо 5-годишна средна стойност). Причините са: суша, лошо поникване през есента, натиск от вредители, проблеми с климата преди прибиране на реколтата (бури).

Великобритания, която в миналото е била голям износител на рапица, в момента е вносител, като е  произвела  около 50%  от обичайната реколта.  Добивът е  между 2,5 и 2,9 тона/хектар, а  производството  -  около 1,0 - 1,2 милиона тона. Проблемите са : нападение от бълха през есента,която е унищожила  посевите на много полета преди зимата.

В Германия рапица се разви до края на сезона малко по-добре,  благодарение на умерените температури и късните валежи, в сравнение с Франция и Великобритания. Производството е  3.2 милиона тона (+11% спрямо 2019 г., и заради по-големия  ареал).

В Полша условията са  като в Германия поради късните валежи.  Произведени са  2,8 млн. тона (+5% спрямо 2019 г.)

Реколтата в  Югоизточна Европа и Украйна  пострада от тежки условия на растеж,  голям воден дефицит миналата есен, меката зима не компенсира водния дефицит, последва и суха пролет . Унгария произведе само 2,5 т / дка. Румъния поради критичната ситуация с голямата суша  остана с добив от 1,9 т /хектар.

В Украйна  производство  също е под очакванията, около 3 милиона тона,  с 400 000 тона или с  11%  по-малко спрямо 2019 г. Причините са главно сушата и по-високият дял от семена, засяти от пожънатите площи. Обемът на износа също ще бъде намален -  около 2,7 милиона тона за EU27.

Цената  на рапицата  реколта 2020:

Наблюдава се слабо  предлагане в ЕС-27, също и от Украйна.

Бъдещото предлагане от Австралия  при очакваното по-високо производство,  ще пристигне най-рано в началото на 2021 г.

В Канада се очертава   по-високо производство  -  около 19,7 милиона тона, достатъчно за задоволяване на търсенето на ЕС-27, но все още има проблем с  ГМО и бъдещето на Clearfield хибридите (въпрос, повдигнат от Франция,  който все още не решен от Комисията на ЕС).

В резултат на ситуацията с  намаленото производство,  пазарните експерти говорят за силно и положително развитие на цените до края на годината.

Цената на стоките вече е по-висока от същия период на миналата година (около 20 € повече на тон) или 20% спрямо Corona спада през март.

 И така – защо да сеем рапица?

Тук ние ще изтъкнем няколко важни причини в полза на тази култура.

На първо място -   предимства на рапицата по отношение на пазара:

Факт е, че търсенето  на рапица все още е голямо, поради ниското производство и съответно  ниските запаси до края на пазарната 20/21 година, както  и високата нужда от биодизел. Бъдещето на вноса от Украйна е несигурно поради договор между Китай и Украйна.

Ползите за фермерите са няколко: рапицата е добър предшественик: отчита се   10% повишение на добива за последващата  култура, обикновено пшеница.  Рапицата позволява  по-добър  контрол и намаляване на вредителите и плевелите при кратки сеитбообороти.

Тя е  интересна култура  с оглед  натрупване на хранителни вещества през есента, силно развитие на биомаса, предотвратява отмиването на хранителни вещества  в подземните води. Пази почвата и водата, като увеличава производството на хумус и подобрява структурата на почвата.

Рапицата е  добро местообитание за пчелите.

Печалбата за фермера е около 50 - 150 € / дка /сумирано по горните предимства/.

  Кои сортове да изберем?

В миналото най-важният фактор при избора на семена  беше зимната издръжливост студоустойчивостта, устойчивостта на полягане  и по-високата добивност.

Днес  актуални са  нови разработки на европейския хибриден пазар, главно поради една нова, много важна характеристика: устойчивост на жълта вироза.

Каква е причината?  Селекционерите на RAPOOL   разработиха и внедряват в производството  хибриди с  устойчивост на жълта вироза /TuYV/.  В резултат на това в нашата генетика  можем да видим  по-силно развитие на растенията преди зимата, което води  до по-добро натрупване на биомаса през есента,  следователно  и на азот. Това помага за по-голяма гъвкавост спрямо азотното торене през пролетта.

При сравнение между TuYV хибриди и конвенционални хибриди, виждаме няколко разлики: по-добро здраве на растенията,  по-зелени стъбла,  по-добра поносимост към  абиотичен стрес, с 10% по-висок  добив при устойчивите на жълта вироза /TuYV/ хибриди; по-добра стабилност на добива, особено при тежки условия.

В заключение могат да се направят следните изводи:

• Ниско производство на рапица през 2020 г.;

• Все още голямо търсене на рапица, особено за биодизел;

• Отново се очакват нови рекорди за внос: около 6.2 милиона тона;

• Украйна  е  с по-слабо производство през 2020 г. и  по-малък обем на износа;

• Вече имаме добри цени на зърното, прогнозата все още е положителна;

• Рапицата има няколко предимства, не само финансови,   за вашето стопанство;

 Новите хибриди, особено с устойчивост на жълта вироза / TuYV/ , предлагат нови решения за вашите регионални предизвикателства.

Като част от програмата на Международния конгрес, група журналисти посетихме селекционния център NPZ на остров Поел, Северна Германия. Това е една от селекционните станции на Рапул, разположена на площ от 1300 дка, 23 процента от която са оранжерии. Бяхме посрещнати от г-н Дитмар Брауер , който ни разказа, че това е бившата семейна ферма с история повече от 400 години. В началото на миналия век тук са започнали да правят селекция и това е продължило и след като областта попада в Източния блок. Тогава неговият дядо остава тук като директор на института, който продължава селекционната дейност. След обединението на Германия фамилията я откупува и до ден днешен се занимава със селекция на полски култури. В научно-изследователските лаборатории се използват най-модерни методи на селекция чрез изследване на генетични маркери. Бяха ни показани оранжериите, където се изследват различни растения за ценни характеристики, които се предават на хибридите рапица. Видяхме методите, чрез които селектират устойчивостите на икономически важните болести по културата. В отделна лаборатория се сравнява ефективността на различни обеззаразители и биостимулатори. На опитните полета се изпитват стабилните линии, получени в лабораториите и оранжериите. Всички партиди със семена минават през стриктен процес за проверка на тяхната кълняемост и чистота на хибрида. Заготовката на всички торби със семена се извършва само в Германия, което е гаранция за безупречно качество. Някои от апаратурите, които видяхме в лабораториите, са специално разработени за компанията от немски университет. Всичко в този център говори за селекция, която се извършва на световно ниво с всички предимства на последните научни постижения. Селекция, която е гаранция за високо качество и е спечелила доверието на професионалистите в земеделието!

Ето какво споделиха домакините  при  посещението ни в селекционния център NPZ:

 В тази оранжения извеждаме експерименти за резистентност към склеротиния.  Това е често срещана болест  по културите в Европа и то не само в рапица. Тя не е проблем всяка година,  но когато се появи,  може да има опустошителен ефект върху растенията.  Ние имаме голям стимул да намерим резистентност към нея и да предложим на фермерите високодобивни хибриди с вградена толерантност на тази болест.  Но засега е трудно  да се селектира тази характеристика.  Склеротинията  е много трудна за контрол болест. Тя е некротираща гъба,  но не е много придирчива към своя гостоприемник , тоест може да нападне много видове растения и чрез унищожаването им  тя завършва своя цикъл на развитие,  като накрая произвежда склероции.

    Ние сме намерили определени толерантности към нея в семейство кръстоцветни и ги интродуцираме в рапицата. От  доста време проучваме и молекулярните принципи и  сме произвели растителен материал,  който трансферира резистентността от близки видове кръстоцветни към рапицата.  Това,  което виждаме тук,  са растенията,  които са били кръстосани между тези видове и трябва да се кръстосат с елитен материал,  за да да предадем тази устойчивост на следващото поколение.

 Преди да ги предадем на селекционерите,  трябва да получим адаптирана линия и да сме сигурни в ефикасността на резистентността,  която е по-скоро толерантност,  в случая със склеротинията.  До момента няма открита  пълна резистентност  за тази болест,  или поне не в семейство кръстоцветни.

• Колко време отнема да се селектира хибрид с такива характеристики?

• За да получим адаптирани линии, които носят тази толерантност,  отнема 10 години,  а ако тази характеристика идва от по-далечен вид от рапицата,  трябва да добавим още 5 до 8 години,  за да вкараме тази характеристика в рапичните растения. Това означава,  че трябва да сканираме много разнообразни видове и ние правим това в тези оранжерии,  защото не можем да разчитаме на естествено заразяване всяка година.  А и посевният материал е ограничен и когато изследваме няколкостотин линии,  може да открием отделни растения,  които са по-малко заразени или дори резистентни.  В случая със склеротинията това е по-скоро толерантност,  която вече сме идентифицирали и сега я вкарваме в рапичните растения.

В близките години едва ли  ще имаме пълна резистентност,  но ще дадем определена толерантност на растенията,  което ще позволи на фермерите да имат повече гъвкавост на полето.  Защото сега трябва да оцелим правилния момент,  когато склеротинята напада растенията на полетата и тогава сме ефикасни при третирането с фунгицид.  Но ако имаме толерантност,  тогава този прозорец от време,  когато трябва да се приложи фунгицид,  се увеличава.  От друга страна,  склеротинията се появява след цъфтеж,  тоест много късно в развитието на растението и има надежда,  че ако инфекцията идва късно,  може да не повлияе на добива при  един толерантен хибрид.

• Далече ли е представянето на тези хибриди на пазара, или може да ги очакваме през идните години?

• Регистрацията на хибриди в Германия отнема 3 години, така че когато имаме готов хибрид,  ние го представяме за одобрение в независими  опити в продължение на  още  3 години.  След като се одобри,  трябват още 2 години,  за да се произведат семената за пазара. Тоест ако сега сме готови с хибрида,  той ще е на пазара след 6 години.  Но  ако още сме  процеса на селекция на даден хибрид, той  ще се появи на пазара  след 8 години, като и това е много трудно да се предвиди.  Зависи дали ще  намерим молекулярни маркери,  които да ускорят процеса на селекция,  или  ще разчитаме само на фeнотипните методи на селекция,  които използваме в тези оранжерии.

Текст и снимки Аспарух Йончев.