{rokbox thumb=|http://b.vimeocdn.com/ts/260/453/260453994_200.jpg| size=|854 505| }http://vimeo.com/37885830{/rokbox}

В броя: Мярка 213  „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от ПРСР беше отворена през 2011-та година. По нея стопаните ще  се компенсират  за направените разходи и пропуснатите ползи   при спазването на забраните, валидни  за съответната защитена зона.  Има пет групи забрани, които ще бъдат компенсирани по мярка 213. Целта е да бъдат запазени дивите птици и местообитанията на видовете  в    зоните  от   екологичната мрежа Натура 2000. Как се кандидатства по мярката – интервю с експерт от ДФ „Земеделие”.   

Всяка година  Институтът по земеделие  в  Кюстендил и НССЗ, офис Кюстендил,   организират през  февруари КУРС, ДЕМОНСТРАЦИЯ И СЪСТЕЗАНИЕ ПО РЕЗИТБА .Въпреки лошото време тук дойдоха  над 150 земеделски производители, стопани и ръководители на институции от районите на Кюстендил, Дупница, Варна, Добрич, Монтана и други краища на страната,  както и производители от Босилеград (Сърбия) и Куманово (Македония). Проф. д-р Димитър  Домозетов очерта тенденциите в овощарството, техниката и биологията на сортовата резитба при ябълка, череша, слива, праскова и орех. Представени бяха  новите перспективни сортове и правилните технологични решения при отглеждането им . След лекцията бе направена демонстрация на резитба в различен етап от развитието на дърветата. В  състезанието  по резитба на ябълка при сорт Смути. първите трима,  оценени от комисията,  бяха наградени от научния секретар на ССА доц. д-р Маргарита  Николова.

     Венеция и големите кражби на реликви   -  колко пъти прочутите бронзови коне на Сан Марко са сменяли притежателя  си и още любопитни  факти от  града на Казанова.
Карнавалът във Венеция! Едва ли би  се намерил по-подходящ декор за карнавал под мотото „Животът е театър, да се маскираме!” от този град,  който и в делнични дни изглежда толкова нереален... Град върху 118 острова, площади, катедрали и дворци,  строени  във водата   върху дървени подпори .Възможно ли е това -  питаме се ние, а навярно и хората отпреди 11 века. Кога за първи път са решили, че е възможно да се живее така?  Навярно още преди девети век, когато е основан града, защото селище тук е имало от 5-ти век преди Христа.... Първите заселници, вероятно римски граждани, дошли тук, за да се спасят от  нашествията на хуните и германските племена. Независима република от 9-ти до 18-ти век, Венеция е в  разцвет до 15-ти век. Тогава  Мехмед Втори превзема Константинопол и обявява война на Венеция, която продължава 30 години и коства на града  много от неговите средиземноморски  владения. 
В края на 18-ти век Наполеон завладява Венеция, стъпва на този площад и остава пленен от него. „Това е най-елегантният салон на Европа” – възкликва завоевателят и не спира да се прекланя пред  красотата му  до края на живота си. Което не му пречи  да открадне  от града  десетки  ценни произведения на изкуството, между които и античните бронзови статуи на четирите коня  от   базиликата Сан Марко. Те били поставени на Златната църква, както  венецианците наричат  храма, през 1204 - та година.Тогава  били  докарани тук след презвемането на Константинопол от кръстоносците. Два пъти плячкосваните  бронзови коне са създадени много преди това, за да красят Хиподрума в града на  Босфора.  В 1797 г. конете триумфално  са посрещнати в Париж заедно с Наполеон,  а в 1815-та г.  – пак тържествено са върнати на Венеция от австрийците...
Не всичко крадено обаче  се връща, особено когато на помощ идват легендите и митовете. През 1094 г. венецианците строят новата базилика на главния площад, която да демонстрира пред  света богатството и могъществото на републиката. Базиликата е в чест на Свети Марко – Евангелист и...О, чудо! Изведнаж в една от колоните  на  храма се появява тялото на светеца... Това събитие  е отбелязано с грандиозна  църковна служба и  народен плазник! Нека сега Александрия да каже, че мощите на свети Марко са били откраднати два века по-рано от венециански търговци, които   ги покрили с мас и сланина, за да не ги  проверяват  мюсюлманите, охранявали града. Това дори е изрисувано на фасадата  на Базиликата, но   нищо не пречи на венецианците и до днес да вярват в чудодейната поява на Свети Марко  в църквата. 
Базиликата Сан Марко е градена с толкова любов и в нея са вложени толкова много злато и скъпоценности, че тя наистина е станала шедьовъра, за който са мечтали поколения творци   и управници на града. Златният олтар е работен 500 години и практически е безценен...        Със същата  цел - да се строят уникални  сгради, пред които чужденците да се захласват и  респектират, дворецът на дожите се е вдигал  два пъти. В тази прекрасна сграда се провеждали церемониите по избирането на дожа, което ставало с много сложна система на гласуване. Тя трябвало да гарантира, че  пожизнено  избраният управник на града – република,   ще е най-достойният! Все пак дожът не бил оставян съвсем безконтролно да  властва -  той нямал право да приеме и един гражданин или чужденец, ако на срещата  не присъстват още петима  венецианци. 
Символът на града – крилатият лъв, виждаме на кули и фасади, а най-отгоре, на върха на 100-метровата  кула, са петте камбани. Построена  през девети век като наблюдателница и фар за венецианските кораби, кулата се срутила ненадейно през 1902 г. Бързо я възстановили в  същия вид, защото, какво е Венеция без „Господаря на къщата” – както я наричат.
Ако сте туристи във Венеция, може и да не похарчите 100-120 евро за разходка с  гондола, но  сигурно ще опитате  тукашните сладкиши или, или вино направо от фонтана на площада, или   силното   италианско кафе, което на Сан Марко  ще ви струва  7 евро, а в  по-изисканите кафенета – 18 евро...  Това все  пак са исторически места. Тук Байрон, Вивалди,  Наполеон и Казанова са  пили  кафето си. Великият любовник -  преди да го осъдят и да мине по Моста на въздишките като другите клетници , въздишали,защото виждат  за последен път лагуната. По някакво чудо Казанова успява да  избяга от извънредно строгия затвор, по чудо оцелява и  пише  своите мемоари, в които Венеция  е голямата му любов... По чудо, или по-точно, по Божията благословия, този град оцелява след  безброй наводнения, а в днешни дни – и сред нашествиято на милионите  туристи всяка година.... Венеция – тя  просто твърде много е обичана !