08 Февруари 2025
Admin1

Admin1

  
  Димитър Димитров от с. Иванча, общ. Полски Тръмбеш, внася азотно-фосфорния тор NP 18:38 със сяра и цинк на „Агрополихим“ АД,заедно със семената при сеитбата на царевица. Какво споделя фермерът – в предаването днес . И още – Краставицата Македон F1 на Синджента се търси на пазара заради отличните си вкусови качества. Тя има редица предимства и за производителите – интервю с Цветан Йорданов.
Тилмор и Пропулс, фунгицидната защита в рапица – Ангел Косев. Лидеа с богато портфолио в пролетните култури – Станой Михов. Базиктек – топ продукт за биологичното земеделие – интервю от Агра с Ибрахим Тунч. Инсектицидната програма на Кортева Агрисайънс в специалните култури – Валентин Реджев. Опазване на лозята от болести с технологията на БАСФ – Георги Минчев и Радко Димитров.
И за край на предаването сме избрали Алхамбра – червената крепост.
Сериозен напредък в чистата енергия са изобретените слънчеви панели, които не изискват пряка слънчева светлина. 27-годишният Карви Ерен Мейг, филипински студент по инженерство, проектира революционния материал, използвайки луминесцентни частици от остатъци от плодове и зеленчуци.
„Преработваме реколтата на фермерите, които са били засегнати от природни бедствия, които също са резултат от изменението на климата“, обяснява Мейг.
От 78 вида тествани местни култури, девет са показали висок потенциал. Те се смачкват, изцеждат се и се филтрират, за да се извлекат луминесцентните частици, които след това се суспендират в смола. Полученият материал може да бъде оформен в облицовка и захванат към стените или притиснат между две стъкла на прозорец с двоен стъклопакет, за да започне да генерира възобновяема енергия за сградата.
Това се осъществява чрез отразяване на преобразуваната светлина към ръбовете на панела, където редове от обикновени фотоволтаични (PV) клетки чакат да я уловят и преобразуват в електричество. С този революционен продукт преминаваме от производство с 80 процента плодове и зеленчуци към 100 процента, като напълно се изключват химическите субстанции.
Изобретението на Мейг е вдъхновено от Северното и Южно сияние, при които частици с висока енергия се абсорбират от луминесцентни частици, които ги излъчват като видима светлина. Панелите работят без пряка слънчева светлина, като продължават да генерират енергия от UV светлина, разсейваща се през облаците.
Луминесцентните частици са получени от плодове и зеленчуци, които иначе биха били изхвърлени, така подкрепяйки битката с хранителните отпадъци в процеса. В момента 80% от багрилата са извлечени от плодове и зеленчуци, вместо от химия. Панелите могат да бъдат направени в 5 цвята, червено, оранжево, жълто, зелено и синьо, но все още не е направено стабилно синьо багрило.
„Искам да създам конци и платове, за да могат дори дрехите ни да могат да събират ултравиолетова светлина и да я преобразуват в електричество.“
Студентът по електроинженерство добави, че иска да демократизира новия си продукт. „AuREUS има шанса да доближи улавянето на слънчева енергия до хората“, каза той.
Мейг спечели наградата за устойчивост на фондация Джеймс Дайсън през 2020 г. за панелите, които конструира в университета Мапуа във Филипините.
„Също така се ориентираме и към създаването на извити панели, които да се използват при електрически автомобили, самолети и дори лодки“, каза Мейг пред Фондация Дайсън в интервю през 2020 г.
  
   Заедно със старта на сеитбата, на дневен ред е изборът на торове и пестициди. Ето какво съветват експертите: Ревистар Флекс от БАСФ за по-добър контрол на болестите в житните култури – Върбан Върбанов.
Декалб и Мерлин Флекс – печелившата комбинация от Байер КропСайънс – Марина Бешовишка, Пасифика Експерт, Атлантис Актив и Атлантис Флекс за комплексен контрол на плевелите - Радко Христов.
Торене за високи добиви от Агрополихим – Искрен Узунов.
Амалгерол Есенс и Нутрибио N – перфектната пробиотик комбинация – Александър Методиев.
А в края на предаването - Карнавалът във Венеция, сниман в една от последните безгрижни години.
 
 
  
   Каква е стратегията на големите компании в навечерието на пролетната офанзива на полето – подробности за пакетните предложения и новите решения научихме на Агра. Технологии в житни и рапица от Байер КропСайънс – Радко Христов и Ангел Косев.
Агрополихим - гранулирани и течни торове за подхранване на основните култури – Искрен Узунов.
Технология от Суммит Агро срещу почвените неприятели – Иван Михов.
Богато портфолио в царевица, слънчоглед и сорго от Лидеа – Станой Михов.
И за край на предаването – Кръстова гора.
 
 
 
ЦАРЕВИЦА, СЛЪНЧОГЛЕД И СОРГО – ПЕЧЕЛИВШИТЕ РЕШЕНИЯ
ЛИДЕА – новият бранд, съчетал в себе си най-доброто от генетиката на EURALIS Semences и CAUSSADE Semences Group, дава заявка за достойно място на българския пазар с доказани и нови хибриди и сортове в основните полски култури. На тазгодишната Агра, Лидеа представи впечатляващо портфолио с акцент върху хибридите царевица, слънчоглед и сорго, адаптирани за нашите условия и с доказан потенциал за високи добиви при отлично качество на зърното. Соргото става все по-интересна култура, като се имат предвид предимствата му, между които и по-ниската торова норма при отглеждането му. Българските фермери познават високите качествата на ЕС Фьон и ЕС Ализе. Ето и най-голямата новост от Лидеа - хибриди сорго, устойчиви на Никосулфурон.
Интервю със Станой Михов - Продуктов и Технически Мениджър в Лидеа.

 
 
  
Агра 2022-ра в опит да върне традицията да бъде отново авторитетният международен форум на иновации и работещи решения отпреди пандемията, беше уважена от немалко фирми и посетители. Лидерски компании в растителната защита, семената и торовете представиха своето портфолио за новия сезон и технологиите за постигане на рентабилно производство. В следващипредавания ще чуем предложенията за пролетната кампания на Байер КропСайънс, Суммит Агро, Лидеа, Агрополихим и др. Растителната защита в специалните култури беше във фокуса на семинар, организиран от Кортева Агрисайънс в Сливен. Голям интерес проявиха овощари, лозари и зеленчукопроизводители от региона към новите продукти в листата на компанията за 2022-ра година. Валентин Реджев за фунгицидната и инсектицидната програма. И още в предаването ще се върнем в 2021-ра на Байер Агро Арена – какво споделиха фермери на срещата в с.Кукорево за опита си с продуктите в житни и рапица. Флейм Дуо – широк спектър и гъвкав контрол на широколистните плевели в житните от Агрокемикъл. UAN със сяра – отлично решение и в трайните насаждения – приложение в малини, репортаж от с. Кардам. И за край на предаването: Валенсия – сила, мощ, енергия – съчетани в името на третия по големина град в Испания.
  
Опитът на много стопанства у нас показа, че течният азотен тор UAN на "Агрополихим" стимулира пролетното братене. Още по темата чуйте днес в репортажа от миналогодишния демо опит на ЗК „Зора“ – Кнежа. И още в предаването – растителната защита в пшеница от Кортева Агрисайънс – дава отлични резултати в полетата на фирма „Златекс“ ООД . Extra Force е листен тор от Пестицид ЕООД, чийто ефект фермерите видяха на Открит ден в демо полета край Дибич. Производството на чери домати – селекция на Синджента в модерната оранжерия на Александър Петров в с. Царева поляна. Сурими CL и Субела CL на SAATEN UNION от портфолиото на Рапул България дадоха високи добиви при Илия Илиев в Сенокос, Добричко. Flame Duo от продуктовата листа на Агрокемикъл, контролира широколистните плевели в пшеница и ечемик – опит от БГ Агро – Варна. И в края на предаването ще видим Фатима, Португалия – едно от най-светите места в християнския свят.
  На прага на пролетната кампания е добре да се знаят ползите от продукти за растителна защита и торене, които се доказаха и през 2021-ва година в стопанствата на много фермери у нас . Екстра Форс - иновативният биостимулатор от "Пестицид" дава отлични резултати в пшеница и рапица при Николай Даскалов , Атанас Жечев и Драгомир Дончев . Още в предаването - Тихомир Острешев за новите решения в растителната защита от Кортева Агрисайънс. Искрен Узунов – ефективно торене в пшеница от "Агрополихим".
Борислав Митов за Flame Duo – сигурен контрол на широколистните плевели в пшеница от Агрокемикъл. Димитър Бързаков от Лимагрейн - жълтата вироза по рапица.
Андрей Илиев – приложение на Исабион в лозарството за по-високи добиви и преодоляване на стреса.
За край на предаването ще видим Метеора – светилник на вярата.
Тежкият остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2) и неговите реакции (наричани заедно COVID-19) оказват влияние върху живота и поминъка в безпрецедентен мащаб. Съществуващите предизвикателства в областта на храненето, особено в страните с ниски и средни доходи (LMIC), се засилват от свързаните с пандемията икономически и продоволствени кризи, които засягат непропорционално най-уязвимите – жени в репродуктивна възраст, малки деца, юноши и възрастни хора. През 2019 г. 690 милиона души са били недохранвани, 2 милиарда са били с несигурна храна и 3 милиарда не могат да си позволят здравословна диета.
и 144 милиона деца под пет години са със закъсняло развитие, 47 милиона са били загубени, 38 милиона са с наднормено тегло и най-малко 340 милиона страдат от дефицит на микроелементи. Прогнозните оценки показват, че COVID-19 и свързаната с него икономическа рецесия биха могли до 2022 г. да доведат до допълнителни 9,3 милиона загубени деца, 2,6 милиона съсъзакъсняло развите и 168 000 детски смъртни случаи в LMIC, при липса на подходяща реакция. Световната банка изчислява, че COVID-19 може да доведе до допълнителни 83 до 132 милиона недохранени възрастни и 88 до 115 милиона души, потънали в крайна бедност ( с под 1,90 щатски долара на човек на ден). Четиридесет и пет държави се нуждаеха от външна продоволствена помощ между април и декември 2020 г. и острата продоволствена несигурност ще нарасне драстично, особено в страните, които в момента изпитват конфликт и несигурност.
Въпреки че настоящите прогнози показват, че производството на основни култури ще остане относително незасегнато от пандемията (ориз, пшеница, царевица, леща и соя), същото не може да се каже за високостойностни, трудоемки и нетрайни култури, като пресни плодове и зеленчуци, и храни от животински произход.
Източник - сп. "Nature food"
Учени в Източна Азия изчисляват годишни загуби от 63 милиарда долара, в следствие на компроментирана реколта, резултат от вредните емисии на изкопаемите горива, предизвикали изменението на климата, предава Ройтерс.
Заради високите нива на замърсяване с озон, в Китай, Южна Корея и Япония наблюдават сериозен спад на добивите от пшеница, ориз и царевица, според проучване, публикувано в списание Nature Food.
Само Китай губи една трета от потенциалното си производство на пшеница и почти една четвърт от добива на ориз, тъй като озонът нарушава растежа на растенията. Това има тревожни последици отвъд региона, тъй като Азия осигурява по-голямата част от световните доставки на ориз.
„Източна Азия е една от най-големите кошници за хляб и ориз в света“, каза водещият автор Джаожонг Фън, изследовател по околната среда в Университета за информационни науки и технологии в Нанкин.
Азия също е гореща точка за озон, образуван, когато слънчевата светлина взаимодейства с парникови газове като азотен оксид, въглероден оксид и летливи органични съединения, които се отделят при изгарянето на изкопаеми горива.
В стратосферата озонов слой предпазва планетата от ултравиолетова радиация. Но по-близо до повърхността на Земята, озонът може да навреди на растенията и животните, включително и на хората.
Фън и колегите му са използвали данни от мониторинг на озона, за да оценят щетите по реколтата на приблизително 63 милиарда долара. Предишни изследвания по темата са използвали компютърни симулации за оценка на икономическото въздействие на замърсяването с озон върху културите.
Озонът „вреди пряко на продоволствената сигурност в Китай и за трите култури“, казва Фън.
Това е повод за сериозна тревога в Китай, който вече е притеснен от влошаващото се качество на земята. Страната трябва да изхрани една пета от населението на света само със 7% от земеделската земя на планетата.
Тъй като индустрията, енергетиката и градската експанзия се конкурират за ограничени земни ресурси, Китай загуби около 6% от обработваемата си земя - или 7,5 милиона хектара - от 2009 до 2019 г., според държавно проучване на земята, публикувано през август миналата година. Пекин тогава начерта „червена линия“ за защита на съществуващите земеделски земи, а експертите все още очакват общата им площ да се намали допълнително до 2030 г.
„В някои части на света замърсяването с озон е дори по-лошо за културите от другите големи стресови фактори като топлина, суша и вредители“, казва Катрина Шарпс, анализатор на пространствени данни в Центъра за екология и хидрология на Обединеното кралство. В проучване от 2018 г. тя и други изследователи оценяват глобалните загуби на добив на пшеница от замърсяването с озон възлизат на 24,2 милиарда долара годишно между 2010 и 2012 г.
Нивата на озона намаляха в Америка и Европа през последните две десетилетия с въвеждането на по-строги мерки за качество на въздуха. Но замърсителят се увеличава в Азия.
Според учените, най-добрият начин за намаляване на нивата на озон е да се ограничи използването на изкопаеми горива - същото действие, необходимо за намаляване на емисиите на парникови газове, причиняващи изменението на климата.
Без по-строг контрол на емисиите в Азия, твърдят те, „нещата ще се влошат“.
Източник: „Ройтерс“ по публикация в списание „Nature Food“.
 
 

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand