Заедно с група миряни пристигаме в Цариград, за празника на един от най-светите храмове – Живоносен източник. Нека ви разкажа историята му, така както е запазена в летописите на нашата свята църква.
През пети век на това място, което е било извън крепостата, срещу златните врати, имало гора от кипариси. Знаело се, че тук някъде има извор, прославен с чудеса, но мястото му вече било забравено. И така, в един от дните на 450-та година войник от царската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тази горичка и видял да стене сляп човек. „Тук наблизо има извор - казал той – потърси го и ми дай да пия“. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и изведнаж чул глас, идещ от небесата: „Водата е близо до тебе, пий от нея и дай на страдалеца“. Войникът се промъкнал все по-навътре и открил извора. Тогава пак чул същия глас: „Ти ще станеш цар благодетел. Покажи още сега състрадание и милост . Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие. Вземи от тинята и намажи очите му. Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говора, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болеситте си.“
Развълнуван от чутото, Лъв взел вода и калчица, напоил стареца и намазал очите му. Слепият бързо се зъвзел, прогледнал и се запътил към града, славейки чудодейната Божия майка. Не сле дълго простият войник Лъв Макел станал император Лъв Първи Тракиец и издигнал при извора храм в чест на Света Богородица – Живоприемни източник. Болни от всякакви болести пристигали тук от всички краища, народности и изповедания, пиели и се обливали с вода от извора, получавали изцеление и благодаряли на Благословената измежду жените – света Дева Мария, която дарила верните с извора.
100 години по-късно царувал император Юстиниян Велики, който изповядвал православната вяра. Години наред той боледувал и вече смятал, че е обречен на смърт. Тогава една нощ чул глас. :“Не можеш да оздравееш, ако не пиеш от моя извор“. Юстиниян Велики бил отчаян, защото не знаел кой е изворът. Тогава Света Богородица му се явила през деня и му казала: „Стани царю, иди на моя извор, пий вода от него и ще оздравееш...“ Болният изпълнил волята й, пил вода и скоро оздравял . Благодарният император издигнал нов, великолепен храм, при който бил създаден и многолюден манастир.
След падането на Константинопол знаменитият храм Живоносен източник бил разрушен. Но християните не забравили извора. Чудесата продължили. Ето едно от тях, което е записано в историята на храма. Мъж от Тесалия силно желаел да посети Живоносния източник, но пътувайки по море към Константинопол заболял тежко. Като видял, че идва краят му, пожелал да не го погребват, а да го занесат на извора. Там станало чудо. Мъртвецът оживял и приел иночески чин, като в благочестие прекарал последните дни от живота си. Погребали го на входа на храма, и написали стихове за прослава на чудото, станало с него. Нямат брой чудотворните изцеления, станали при живоносния източник, които се случили с царе, патриарси и обикновени хора. Знае се, че благотворната сила на извора действа и днес – върху православни, католици, арменци, мюсюлмани...
„Нека ти бъде според вярата“ – казва Господ Исус Христос на тези, които са просили от него изцеление. Нека ни бъде според вярата...
Репортажът е сниман през 2015 г. от Таня Николчева за www.Agroinfo.bg.