08 Февруари 2025
Admin1

Admin1

Новият биостимулатор на Кортева Агрисайънс Утриша N с приложение в специалните култури – Валентин Реджев.
Байер Агро Арена лозя – растителнозащитната схема с отлични резултати – Свилен Георгиев и Ангел Косев.
И още в предаването – земеделци за два хибрида рапица на Лидеа – ЕС Децибел и ЕС Капело.
Технология с минимални обработки и биологични продукти – Георги Мантарлиев и Стоян Стоянов – вижте слънчогледите в с. Симеоново, обл. Ямбол.
Пестицид ЕООД – работна среща с фермери във Варненско – продукти за есенната кампания, интервю с Борис Колев.
Торовете и биоситмулаторите на Тимак Агро в специалните култури – Открит ден в с. Панаретовци.
Свитъците от Мъртво море, загадки от преди 2-3 хиляди години.

Палестина, град Лод. Тук сме, за да се поклоним в църквата „Свети Георги“, построена на мястото, където се е случило едно от най-известните чудеса на вярата, сътворени от Свети Георги. Християнин, римски воин, роден в Кападокия, убит в началото на четвърти век след ужасни мъчения и чудеса, сторени от него приживе. Но това чудо, което дава името му Свети Георги – Победоносец, и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, става след неговата мъченическа смърт.

В езеро край град Лида , днешен Лод, където било погребано тялото на светеца, живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Стигнало се до там, че по заповед на градоначалника всеки ден те предавали на змея по едно от децата си, за да го омилостивят. И ето че дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато змеят излязъл, за да я погълне, чудодейно се появил св. Георги, яхнал бял кон и пробол змея с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. На хората св. Георги казал да не се страхуват повече, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло. След тези думи светият войн отрязал главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили. На това място по-късно била вдигната голяма църква на името на Божията Майка и друга на името на св. Георги Победоносец.

Тук станало и друго чудо. При освещаването на храма избликнал извор с жива, лековита вода.

От векове хората идват тук с надежда да се докоснат до светостта на това място да измолят милост за себе си и своите близки. Свети Георги – запомнен като мъченик на вярата, но най-вече - като Победоносец! Вярата и доброто са по-силни от злото – урок отпреди 17 века, който няма как да забравим...

Белкар е новият хербицид в рапица от Кортева Агрисайънс, който ще осигури успешен старт на културата още от есента. За приложението му и новите хибриди рапица научаваме от семинар за фермери в Карнобат. И още в предаването – Байер Агро Арена , иновации за висок и качествен добив в лозята. Рапица от Лидеа – какво показа тазгодишната жътва в Пловдивско. Пестицид ЕООД – биостимулатори и семена за есенната кампания – интервю от семинар в Русе.
За край на предаването ще отидем в Палестина, град Лод, църквата „Свети Георги Победоносец“ – с история за победата на вярата над злото.
Биостимулаторите на испанската фирма Даймса, които са предлагани у нас от Агредо, вече са добре познати на българските фермери с отличните си качества. Повече за тях – следващите минути.
И още в предаването днес – новият фунгицид в житни на Байер Кропсайънс - Каюнис – Радко Христов. Сулфотрек и Никоган за перфектен контрол в царевица от Адама – Илия Славов.
Първият инсектицид с комбинирано действие срещу трипс, белокрилка и тута абсолюта от Синджента – Петър Милчев.
За край на предаването сме избрали да ви заведем в Матера и Алберобело - Южна Италия.
ProNutiva® е интегрирана програма за растителна защита от UPL. Повече за нея научаваме от Георги Георгиев, фирма“ Гален“ – с. Иваново.
И още в предаването днес: Владимир Аврамов – схемата за растителна защита в житни от Кортева Агрисайънс.
Биологичните продукти на Суммит Агро - Антоан Майер.
Технологията в житни култури на Тимак Агро. Нов инсектицид срещу Трипс и Тута Абсолюта от Синджента – интервю от гр. Съединение. Нова генетика в рапица от Рапул – Таня Петкова.
В края на предаването – Метеора, светилник на вярата.
Нов фунгицид от Байер в житни ще осигури контрол на болестите в полята, застрашени от променливото време. Атрактивни промоционални предложения от компанията и бонус програма. Биостимулаторите на испанската фирма Даймса ще защитят житните растения от стреса. Иновативни решения за азотното хранене на културите от Суммит Агро. Богат избор от фунгициди предлага UPL земеделците и тази година. Фунгицидите в специалните култури от Кортева Агрисайънс – интервю от семинар в Сливен. За край на предаването – чудото на Фатима, Португалия.

Някога тук, по поречието на река Арда, северозападно от днешния град Ардино, минавал важен античен път, Вия Игнация. Свързвал Бяло море и Тракия през прохода Маказа. Тук имало и мост, който бил разрушен, не се знае кога. В началото на 16-ти век обаче, по нареждане на султан Селим Първи, мостът бил възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Тогава той бил известен под името Шейтан Кюприя. Местните обаче и до ден днешен го наричат Дуволския мост.

Няколко легенди има свързани с това име. Ето една от тях. Години наред хората се опитвали да вдигнат мост между двата бряга. Но всеки път буйната река разрушавала това, което са построили. И когато решили да се откажат, със задачата се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си, като вгради сянката й, за да построи моста. Тогава му се явил дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж. Но му поставил и условие. За да бъде мостът здрав и вечен, трябвало до него да бъде изобразен неговия лик. Той обаче трябвало да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, и все пак да не бъде материален. В противен случай лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изненада на всички зидарят изпълнил условието и съградил моста. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана.

Факт е обаче, че Дяволският мост стои непоклатим вече 500 години.

А образът, дал името му, е видим само няколко минути от деня, когато слънцето е точно над моста. Материален е, защото това е камъкът под градежа и все пак като образ, видян само отвисоко, е нематериален. Образ, който ще видят само хората, които имат въображението да го зърнат.

Автор Аспарух Йончев

Орлови скали

29 Март 2023

Орлови скали – така се нарича тракийското светилище, което се намира на около 3 км южно от Ардино. Тук, на недостъпно място в скалите, високи 30 метра, са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши с височина до 70 см и дълбочина до 34 см. И досега е загадка как и с каква цел древните каменоделци са направили тези отвори в меката вулканична скала.

Според някои автори нишите принадлежат на одрисите. Мястото е имало култово предназначение. Според намерените керамични фрагменти , това светилище датира от 5-ти – 4-ти век пр.н.е. Вътрешните стени на много от глинените парчета са обгорени, затова се предполага, че в тези съдове траките са палели горивна течност и са ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред те правели при особено тържествени случаи , например преди, или след завършване на война. Възможно е и нишите да са скални гробници – урни.

И още една хипотеза: според проф. Фол нишите са свързани със специален обреден акт. Всеки младеж, според древнотракийската традиция, в деня на своята инициация, трябвало да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня - Майка и на Сина ѝ в родовата ниша.

Истина е, че траките изграждали своите светилища предимно на места, които се отличавали с природни особености. В тях те виждали проявата на божествената сила. Орлови скали! Едно божествено красиво място. Къде? Разбира се, в Родопите - България!

Автор Аспарух Йончев

Ако си мислите, че ви показваме архивни кадри от бомбандиран град в някой предишен век – грешите. Пред вас е европейската столица на културата през 2019-та година –градът, избран заедно с Пловдив да бъде средище, витрина и сцена на ... културата. Матера, център на провинция Матера, регион Базиликата, Южна Италия...

Стоим над старите квартали със скални жилища, наричани саси, в които са живяли повече от 20 000 души само допреди ... 65 години. Тук потомците на може би първите жители на Италиа са раждали и отглеждали децата си , заедно с домашните си животни – прасета, кози и овце, в пещери, издълбани в меката скала. Без ток, вода и канализация... в едно общо помещение, в което се влиза през такава малка врата и проветрението става през това прозорче над вратата – единствено! Така се е живяло тук без никаква промяна - век след век. Докато през петдесетте години на миналия век избухва поредната епидемия от малария, която става повод градът да бъде посетен от министър председателя ... Потресен от видяното, той възкликва – това тук е срам за Италия... Годината е 1952-ра. Властта веднага взима мерки и започва изселването на семействата от сасите . Оказало се трудно. Полиция, войска е трябвало да пази денонощно пещерите, за да не връщат в тях вечер обитателите им. Процесът продължава ... 14 години, въпреки че на хората от сасите са дадени безплатни жилища с всички удобства... Междувременно градът става известен на интелектуалците от севера, които започват да го рекламират и ето че през 1993 г Матера влиза в списъка на Юнеско за историческо наследство, а Мел Гибсън снима тук „Страстите Христови“. Последван е от други известни кинаджии... Колелото се завърта. Властта решава да превърне мъртвия град в туристическа атракция, за тази цел хвърля отново няколко милиона, за да докара в него ток, вода и канализация... Сега сасите се радват на голям интерес, тук има пицарии, бутици и кафенета. Животът продължава... Матера е избрана за културна столица на Европа в конкуренция с още 5 други италиански градове. Може би защото тук има и по-съвременни квартали с типичната гостоприемна атмосфера на италианския юг, стари църкви и няколко музейни сбирки – архиологически, на фотографията, на склуптури и на ... мъченията. Още нещо научаваме. Матера получава 7 пъти повече европейски пари от Пловдив, за да посрещне домакинството си като столица .... на културата .

Пак в Южна Италия, в провинция Бари, се намира друго много известно градче – символ на региона в туристическите справочници – Алберобело – градът на каменните къщички, наречени трули...

Sequence 01.00 30 54 11.Still004

Цветно, шумно и весело е в това градче, което сякаш ви пренася в свят на приказките ... Не толкова приказна обаче е историята за възникването на трулите... 16-ти век, селското население в областта изнемогва от тежките данъци. И тогава се ражда идеята за къщите от камък, които строяли без свързващ материал. Идеята било къщите да могат за един миг да се разрушат, та, когато дойдат бирниците, да заварят само купчина камъни на мястото на селището... Тази измама ставала със знанието на местният владетел, който я пазел , и прибирал за себе си един все пак по-нисък данък. Но след няколко века друга фамилия заела мястото на му и вдигнала данъка. Тогава селяните се оплакали на централната власт като разкрили тайната на тругите и в замяна поискали да им се позволи да ги строят като постоянни жилища, със свързващ материал.Така и станало, и оттогава трулите са трацидионното за района жилище, в което зад дебелите 1 метър стени зиме и лете се поддържа почти постоянна температура. Красиви са и са толкова привлекателни дори за чужденците, че вече се продават - реставрирани и напълно нови на много високи цени. Двата квартала на Алберобелло с трули се различават по това, че единият се води археологически резерват, и в него няма търговски дейности, а в другия кипи търговия и ресторантьорство... Тук дори църквата е построена като трула и затова е е единствената по рода си в света... Алберобело и близо до него - Локоротондо – друго красиво градче в долината на трулите. Италианците го умеят – цветно, безгрижно, спокойно. Долче вита по южняшки!

Репортаж на Таня Николчева от 2017 г. за ТВ предаване "Успешно земеделие" и сайт www.Agroinfo.bg.

KOMO - ИТАЛИЯ

28 Март 2023

Комо - второто по големина езеро в Италия. Оттук някога е минавал кралският път – от Средиземноморието през Швейцария към горното течение на река Рейн. Търговски път на коприната, вълната и на стоките от Изток. Също така и на завоевателите. Оттук Наполеон е минал няколко пъти. Преди него и след него езерото е владяно от римляните, франките, австрийците и испанците. Днес най-луксозните вили и градини край Комо са владение на богати звезди от шоу бизнеса. Град Беладжо, в който пристигаме с корабчето е типично курортно селище за района на Комо с тесните улички на стъпала, с красивите къщи и дворове. Италианците са засадили цветя на всяка педя земя. И са поставили саксии и сандъчета навсякъде по витрините, тротоарите и балконите. Цветно и спокойно живеят тукашните хора. По обяд поне 2 часа всичко е затворено, въпреки тълпите от туристи. „Долче вита“, наистина, сладък живот.

Това, което прави впечатление, но може би само на нас, е грижата за чистотата на природата, на езерата и горите. Край Комо, както и край Гарда и Лаго Маджоре, са забранени производства, които замърсяват природата. Закрити са каменоломни и други фабрики, водите са кристално чисти и са пълни с риба. Италианците имат поговорка – „Земята е скъпа като окото на човека“. Особено тук, край езерото Комо, всеки метър е безценен. Затова къщите са така скупчени, а пътищата са много тесни и не защото италианците нямат пари за по-широки шосета. Те просто не искат да развалят пейзажа. А и тук да се одържави земя е почти невъзможно. Хората не продават земята си. А процедурата за отнемане на земя за пътища се оспорва до безкрай и е практически невъзможна. Земята струва колкото окото на човека. Добре е и ние българите да го запомним.

До село Брунате над Комо например и до днес не са направили нормален път. Предишната пътека за мулета сега е тесен път, по който е забранено да минават големи коли и камиони. Жителите и туристите използват тази малка железница, която се нарича още фуникуляр. Тя е нещо средно между асансьор и железница. Двете й вагончета се движат като противотежести едно над друго. До горе се стига за 7 минути. Железницата е построена през 1894 г и е най-старата в Европа. Освен това е най-наклонената - 55 градуса и това е максималната височина, която може да се изкачва с фуникуляр.В село Брунате идваме заради това място, което е свидно за нас като българи – вила Бела виста. В нея е издъхнал през 1912 г поетът Пенчо Славейков. Той идва тук през пролетта на същата година с любовта на своя живот – известната поетеса Мара Белчева. Пенчо Славейков бил вече тежко болен. Двамата били останали почти без средства, прокудени от родината. Тук, зад тези стени в една майска нощ спира сърцето на големия поет. Напразно Мара Белчева търсела лекар в нощта и плачела : „Вие не знаете какъв човек си отива“! Чак на другия ден, когато пристигнали стотина телеграми от България в отговор на черната вест, италианците разбрали, че е умрял велик поет и му направили достойно опело в тази църква. 20 години по-късно костите на поета били пренесени в родината, а паметника и плочата са изработени по поръчка на Съюза на писателите в България.До края на живота си Мара Белчева не забравила поета и казвала: „Обичахме се толкова много, че всеки ден заедно беше равен на една година любов!“

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand