„Те не приличат на нищо от този свят“ – възкликват хората тук открай време...

Метеора - манастирски комплекс в Централна Гърция, с 9 запазени манастира, от които 6 са действащи, накацали по върховете на тези каменни стълбове. 400 метра над Тесалийската равнина, северно от гр. Каламбака. От X век, когато възниква, до ден днешен, в манастирския комплекс Метеора монашеската традиция не е прекъсвана. През 1988 г. Метеора е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 60 милиона години назад Тесалийската равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. След гигантски катаклизъм водите на езерото се оттекли в морето. Планинските потоци отмили по-меките седименти и формирали скалните образувания на Метеора. Ето как е възникнало това място, чието име в превод от гръцки означава „висящи във въздуха“. През 11-ти век скалните пещери на Метеора били заселени от християнски отшелници.

В края на 14 век при османското нашествие по върховете на естествените скални укрепления гръцки монаси построили манастири, до които се стигало по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. През 16-ти век в района е имало двадесет и четири манастира . Ето и най-големият - Преображение Христово, основан през 1340 г. от свети Атанасий Метеорски. В един от последните дни на септември сме тук заедно с няколкостотин туристи отблизо и далече... Метеора винаги ще бъде място за възхищение и поклон пред подвига на монашеския труд, който, макар и да не разбираме, дълбоко уважаваме като християни. Нека прочетем какво е казал за монасите преподобният Серафим Саровски:

"Монасите не се стремят да подобряват света, а да преобразяват самите себе си, та светът да бъде преобразен отвътре. Монахът е молитвеник за целия свят и в това се състои неговата главна работа. Благодарение на монасите на земята никога не се прекратява молитвата."

Метеора, Гърция, един незагасващ светилник на православието...

Автор Татяна Николчева

Охридското езеро – снимахме го привечер, гледано от пристана на Охрид, от Самуиловата крепост и от изворите на Свети Наум. Езерото е прекрасно винаги и като нас навярно са му се любували хората от най-дълбока древност. Това е езеро на 2-3 милиона години. Същестуввало много преди сегашните езера и реки в света. Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската зона. По дълбочина е на седмо място в Европа. Максималната му дължина е 30 км, а широчината му е 14,5 километра. Най-голямата му дълбочина е близо 300 м, крайбрежната му линия е дълга 88 км. В него се вливат 40 реки и потоци, а изтича само река Черни Дрин. Охридското езеро не замръзва, защото температурата на водата рядко пада под 4 градуса. Две трети от него са на територията на Република Северна Македония, една трета – в Албания. Още от 19-ти век се е смятало, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подводен път в Охридското езеро. Днес е установено, че 46 % от Охридското езеро идват от Преспанското. Ето ги невероятните извори на Свети Наум, които бълбукат от дъното на този залив - 8 куб. метра в секунда или 25 % от водите на езерото – това е дебитът на кристално чистите води на Свети Наум. И все пак – какво щеше да е езерото без църквите и манастирите около него? Ето още едно свято място за християните – манастирът с църквата Свети Наум. Тя е построена върху основите на старата църква, издигната тук през 900-та година от Свети Наум Чудотворец. Ето какво разказва летописецът: „През 893-та година Свети Климент е поставен за епископ Дрембички по молба на цар Симеон, сина на Борис, който приема монашески чин. Тогава същият цар отпусна Свети Наум да бъде учител вместо Свети Климент в Охрид и той продължаваше да върши своите подвизи като запази девство до кончината си. Преподобният Наум построи обител, в който създаде храм Свети Архангели при устието на Бялото езеро с богатството и по нареждане на благоверния български цар Борис Михаил и неговия син. След като прекара в учителство 7 години, Преподобният отиде в своя манастир и поживя още 10 години“. На стена в манастира е изобразена сцена от преданието за едно от чудесата на Свети Наум. Орач на манастира работел на нивата, когато дошла мечка и изяла единия вол. Тичешком мъжът отишъл в манастира при Свети Наум и се оплакал, че не може да завърши работата си, защото е останал само с един вол. „Върни се на нивата, там ще намериш вол, впрегнат в ярема“ – отговорил му светецът. Орачът отишъл на нивата и що да види – мечката била впрегната с другия вол и послушно изорала нивата с него. Нямат край чудесата, станали с вярващите на гроба на Свети Наум, който се намира в църквата. Няма край и потокът от хора, които идват тук, защото светостта на това място е магнит за душите... А Бялото езеро и изворите все така ще приласкават хора отблизо и далеч - да дойдат и да потопят очи в най-чистите води. Автор Таня Николчева

Света София – или църква на Светата Премъдрост Божия! В сърцето на мегаполиса огромни тълпи от туристи и поклонници вървят към нея през целия ден. Това е православната църква, замислена да засенчва всичко, построено в древния свят от човека. И успява. Наречена така не на името на римската великамъченица София, а на Божествената страна на Исус Христос, тази църква, в продължение на 1000 години е била най-голямата, с огромно влияние в християнския свят.

Първата църква с това име, построена през 360-та година, е опожарена по време на бунтовете в Константинопол през 404-та година. Втората църква е разрушена по време на потушеното от Юстиниян Първи въстание през 532-ра година.

Веднага след това започва строежът на новата величествена църква, за главни архитекти са избрани Изидор от Милет и Антимий от Трал. Императорът им поставя амбициозната задача – да се създаде най-големият и велик храм в историята. За целта не са пестени средства и църквата е завършена в рекорден срок от 5 години. Цялата вътрешност на храма била украсена със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от езически храмове в Мала Азия. Стените били покрити със стенописи и златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията и живота на Исус Христос , Света Богородица, а също и с ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите били обковани със злато. 6000 полюлея и свещници осветявали огромното вътрешно пространство.

При освещаването на църквата на 27-ми декември 537-ма година, според преданието Юстиниян Велики изрича думите: „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид храма на Соломон в Ерусалим. При нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, отнесени са голяма част от златните мозайки. След падането на Константинопол през 1453 г. Света София е превърната в джамия. Построени са 4 минарета в ъглите й, а през 16-ти век османският архитект Синан досторява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрг обявява сградата за музей.

„Златен купол виси от небесата“ – пише за храма античният лепописец Прокопий в 561 г.

Тази сграда е смайвала хората векове наред, поразява и днес с размерите и великолепието си. Общата й дължина е 120 м, централният кораб е дълъг 76 м, куполът е с диаметър 31 м и височина от пода 56 м. Над входните врати са запазени образите на основателя на новата столица на Римската империя - Равноапостол Свети Константин Велики, изобразен с макет на града, главният ктитор – император Юстиниян Първи, сияе образът на Света Богородица с Младенеца.

От тези врати е влизал в храма имепраторът с империатрицата. Тук те събличали своите царски наметала и с прости дрехи смирено влизали в храма като останалите вярващи. В центъра на този камък, донесен от Голгота, заставал императорът. На няколко стенописа го виждаме с торбичка пръст в ръка. Тя се давала на всеки император при коронясването му, за да не забравя, че е човек като всички други. Недопустимо било един император да пропусне три неделни литургии в този храм. Направи ли го, народът вече знаел, че трябва да си избере нов владетел. Света София – църквата на Божията Премъдрост стояла над всичко - над двореца, над властта на императора, над всекидневната суета на живота наоколо. За нея Свети Йоан Златоуст казва: „Църквата е място на ангелите, Архангелите, царство Божие, самото небе. Ако някой отвори пред тебе небето и те въведе в него, то сигурен съм, че няма да говориш, дори и да видиш баща си и брат си. По същия начин и в храма не бива да говориш, защото тук е небето...“

Репортаж на Татяна Николчева, сниман през 2017 г.