Когато в лето 1854 г. богатият търговец хаджи Недко от Копривщица идва тук, на Божи гроб, е минал по същата този път, за да остави името си на тази голяма порта. Ето лелеяният бряг на вярата, до който са достигали поклонници и нашественици, вярващи и врагове през векове, изпълнени с войни, разруха и нови градежи... А той - белокаменният Йерусалим, все пак остава тук, град на повече от 3 хилядолетия.

Първите данни за цитаделата Йевус са от средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Цар Давид я превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ . Неговият син Соломон построява храм, крепостни стени и дворец. След смъртта на Соломон вавилонския владетел Навуходоносор II, опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), но градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики. Следват владичества - египетски, азиатски, а през 63 г. пр.н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, които поверяват управлението му на Ирод Антипа.

По-късно Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е живял и е разпнат Иисус Христос. Константин Велики налага християнството за официална религия в Римската империя, а последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като „свят град“.

Владян последователно от кръстоносците и османците, през декември 1917 г., градът е превзет от британците. По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна часМатей 9: 27 .т). През 1950 г. прМатей 9: 27 .авителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

Но истина е, и не е ли чудо, че каквото и да се е случвало с този град, светите места в него остават сякаш недокоснати от времето. Маслиновите дървета в Гетсиманската градина са същите от времето на Спасителя. Ето и църквата, построена тук в памет на съдбовното събитие преди повече от 2 хилядолетия. Незабравена през вековете е стаята на Тайната вечеря...

"Виа Долороса" е улицата, по която Исус е вървял с кръста си към Голгота. И накрая - Божи гроб и Голгота.... Тук огънят на вярата не угасва нито за миг.

И какво по-подходящо място от това да прочетем отново написаното от евангелист Матей: „ Попитайте и ще бъдете възнаградени, търсете и ще намерите. Почукайте и вратата се отваря пред вас. Който поиска, получава; който търси, винаги ще намери; и вратата ще се отвори пред онзи, който почука "(Матей 7: 7-8) .

"И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи. Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви. И очите им се отвориха“

Матей 9: 27 .