Долината Вади Муса или „Долината на Мойсей“ - на кръстопътя на главните търговски маршрути от древността – към Газа на запад, към Дамаск на север и Персийския залив от другата страна на пустинята. Оттук тръгват всеки ден стотици туристи към едно от най-удивителните чудеса на света – розовочервеният град Петра!

Ето го проходът, дълъг километър и двеста, тесен на места между 2 и три метра, който трябва да се измине, както това са правили керваните преди хилядолетия... Твърди се, първите хора, живели тук 1000 г пр. н е ., са едомците. Според Библията те били потомци на Исав. Предполага се, че гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира на хълма над Петра.

Към IV век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите направо в скалите. Мястото е естествена крепост. Мрежа от канали и тръбопроводи дълга 25 км, снабдявала града с изворна вода. Набатеите охранявали кервани и търговци, а таксите, които взимали, ги направили много богати. В разцвета си Петра била голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ.

През 106 г. Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада. От 1 век в Петра прониква и християнството, а през V в тя е седалище на християнска епархия. През VII в. пада под властта на мюсюлманите и потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища .

По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и той остава под контрола на кръстоносците до 1189-та г. Какво се случва след това? Градът изведнъж сякаш изчезва за западния свят до ... 1812 г. Тогава, в един горещ летен ден швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт стъпва в Петра за първи път след кръстоносците от 12 век. Буркхарт бил типичен авантюрист, който дори приел арабско име, за да пътешества безопасно из Близкия изток.

Откритието направил случайно. През август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, попада на група араби, които му разказали за таен град в долината „Вади Муса“. Отвели го до тесен, дълбок проход. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в Петра.

До края на 19 век се смятало че Петра е град на мъртвите заради десетките гробници. Но днес се знае, че тук са живели поне 20 000 души, кипяла е търговия, имало е театър за 4000 зрители. Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона). Все още витае легендата, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) е скрито в урна на върха на монумента. Какво ли още ще открият в следващите години археолози, иманяри и авантюристи тук, като се знае, че едва 10 % от древния град е открит при разкопките.

Самият Буркхарт е видял много малко от Петра. Бил в града под фалшива самоличност и когато водачът му станал подозрителен, трябвало бързо да си тръгне. Днес всички ние сме желани гости на древния град, който лукаво ни намига с догадки за съкровището на фараона . Повярвалите пак ще дойдат...