Планинска Иудея, Ейн Карем - родното място на Йоан Кръстител - на тридесетина километра от Назарет. Света равноапостолна Елена е построила тук манастира “Св. Иоан Предтеча” на мястото, където според преданията е бил домът на свети Захарий и света Елисавета. "В онези дни, – пише евангелист Свети Лука, – Мария стана и отиде бързо в планинската страна, в един град Юдин при своята сродница Елисавета, съпруга на свещеника Захария, „заченала в старостта си“. Когато я вижда, Света Елисавета я поздравява с думите: „Радвай се, благодатна! Как така майката на Господа идва при мен?“ Защото още в майчината си утроба Йоан Кръстител възвестява идването на Месията. В отговор Мария произнася: „Душата ми величае Господа“.

Св. Елисавета и съпругът й св. Захарий живеят по времето на цар Ирод. Св. Захарий е свещеник от Хеврон. Двойката няма деца до дълбока старост. Но веднъж, когато св. Захарий трябва да влезе в Йерусалимския храм, му се явява архангел Гавриил и му известява, че жена му ще му роди син, който трябва да бъде наречен Йоан. Св. Захарий не повярвал на думите му и за това архангел Гавриил му отнема гласа до момента, в който се сбъдне предреченото. Шест месеца по-късно архангел Гавриил известява на Дева Мария, че ще роди Спасителя и тя тръгва да сподели радостта си със св. Елисавета.

Когато влиза в дома й, св. Йоан Кръстител заиграва в утробата на майка си, която се изпълва с голяма радост и извиква възторжено: " Благословена си ти между жените и блажен е плодът от твоята утроба! И блажена е която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа!“

Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. На осмия ден трябвало да дадат име на младенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала: – Не, да се нарече Йоан. Тогава имало обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят волята на Елисавета. Трябвало да запитат бащата. А той написал на дъсчица: "Иоан му е името". И всичко, казано от пророците, се сбъднало...Пред нас в далечината са Ерусалим и Назарет. А тази земя помни стъпките на Пресветата Дева Мария и на Света Елисавета... Не е ли чудо това - 2000 години вече човешкият род не забравя и не угасва вярата, че всички сме деца на Бога - любов и милостта му към нас е завинаги...

„И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ Четем в Евангелие от Матей.